Поезия, изпълнена с порива да обичаш и да бъдеш обичан

По повод новата стихосбирка на Райна Бакрачева „Жажда за любов”

Богата със своята житейска мъдрост и поетичен заряд, в новата си книга „Жажда за любов” Райна Бакрачева поднася на ценителите на изящната словесност поезия, от която струят лъчи, красота и обич.
Всеки от вълнуващите й стихове е изпълнен с порива да обичаш и да бъдеш обичан.
„…И нека шепнат ни звездите
за обич, нежност, блян и красота!…”,
„…и нека във прегръдка нежна
да мечтаем още от зори…”,
„…и нека пътят ни със теб да е безкраен,
изпълнен с мигове любов!…”
– такива са сърдечните пориви и мечти на лирическия герой, както впрочем и на всеки от нас. Защото, независимо от възрастта, всеки има потребност от искреност, от радост и простичка човешка обич.
Побеляла е от житейските бури косата, но поетесата е заредена и окрилена от всепоглъщащата любов, която я изпълва с безрезервен оптимизъм и непоколебима вяра, че любовта – тъй красива, нежна и дълбока, не би могла да бъде преходна!
Това е онази силна любов, която ще „възпяват и птици, и поети” и ще накара влюбените да тичат с песен „през този свят жесток и див”. Тази „любов неповторима, от слънчеви лъчи в зори изгряла”, е като „буен водопад”, като „приказка вълшебна”, заради която влюбената жена без страх тича боса през снега, „изгаря мостовете зад себе си”, за да бъде навеки с любимия и да го обича, „докато дъх във нея има”.
Ето защо така осезателна е болката от самотата. Без любимия човек всичко губи смисъл – „душата плаче самотна в студените нощи безкрайни”, сърцето боли, умира песента, прекъснат е полетът на душата.
Вътрешният мир на поетесата, така богат и многопластов, ни дава възможност да надникнем в неговите дълбини и съкровения. Защото любовта, освен изпълнена с възторг, с надежди и копнежи, е и болка. „Не знаеш колко рани в мен горят – в студени нощи с тях будувам.”
Като червена нишка в стиховете на авторката присъства тъгата от безвъзвратно отминалото време, отнесло със себе си несбъднати мечти, неизпята песен, неизживяна любов. Това е сезонът на есента, който отприщва неудовлетвореността на духа. Сезонът, който те прави самотен, тъжен и раним „в нощите безкрайни”.
„…Смирено чакам мойта есен,
когато ме прегърне старостта,
ще глъхне тихо тази песен…”
В противовес на тези тъжни настроения, от стиховете й струи луд оптимизъм, че новият ден непременно ще донесе едно ново начало – „…от извора ти жаден пия вяра, сила за утрешните светли дни”.
Стиховете на Райна Бакрачева, тези вселени от нежност, изпълнени с музика, цветове и рисунък, привличат със своята спонтанност и искреност. От тях струи душевна чистота и нравствена светлина – „…мога да ти завещая душата ми чиста…”, но преди всичко в тях клокочи неутолима жаждата за обич и вярата, че великото щастие – любов, е единственото, което зарежда човека с нови живителни сили.
Житейските опорни точки в нейния опоетизиран свят са красотата, мечтите, стойностните човешки взаимоотношения, увенчани от любовта!
„Жажда за любов” е книга, към която почитателите на поезията ще посягат отново и отново, защото стиховете на Райна Бакрачева могат да те направят по-чувствен, по-възвишен и по-добър.
Нека присъствието на Райна Бакрачева в съвременния литературен и духовен живот продължи да бъде осезателно.
Нека нейният сърцат и топъл глас да ни изтръгва от делничната сивота, за да ни въвежда в селенията на красотата и доброто.
За да бъдем и самите ние по-добри, по-обичащи и обичани.