Поклони се, Българийо!

Петстотин години вериги!
Петстотин години бесилки и кръв от страшни кланета обливаха родната земя!
Но народът български не загина. Балканът закриляше неговия дух. А верните му синове Раковски, Левски, Ботев, Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Бенковски и техните многобройни съратници – неговата свобода.
“Свобода или смърт!” бе огненият зов. И скочи българският лъв. Ятаганът се чупеше, анадолските потисници оставяха костите си в поробената земя, а от кръвта на жертвите пламтеше бунтът на свободата.
Април 1876 година!
Десет хиляди въстанаха мъжествени и готови на саможертва. Но силите бяха неравни. Въстанието беше потушено, потопено в кръв. Перущица и Клисура горяха в руини, Батак бе разорен…
Но Черешовото топче извести на света събуждането на роба български.
Европа чу вика, но не тръгна. Тръгна Русия!
Дойде като лавина, като вихър и донесе така жадуваната свобода. Един измъчен народ плачеше от радост, срещаше с хляб и цвете, с песни и благодарност своите освободители, сред които бяха и хилядите български опълченци.
Поклони се, Българийо! Сведи своите знамена! Земята ти е напоена с кръвта на 200 хил. руски, румънски, финландски, полски, украински, белоруски и български воини. Десетки хиляди майки не дочакаха своите скъпи чеда. Те останаха на българска земя, защото ни обичаха.
Поклон пред вас, руски освободители!
Поклон пред вас, български родолюбци-герои, дали най-ценното – живота си, за да я има отново България!