Поклон пред Валери Петров

Снимка: БГНЕС

И живота си чувствам как е минал през мене
в едно бързо шуртене, в едно пъстро въртене.
Ах, от люлката детска така близо до гроба –
откъде тази завист и защо тази злоба?
Трябва друго! – И ето, на полянка открита
бледо слънце ме среща и с усмивка ме пита:
– Какво още там дириш, остаряло момченце?
– Нещо дребно – му казвам. – Едно златно ключенце.

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*