Потъване в спомените

„Клас, стани! Клас, мирно!”
Тези думи предхождат влизането ми в ресторант „Елените” в Радуил. Тридесет 50-годишни момичета и момчета стават на крака, за да ни посрещнат мен и Цветанка Георгиева. Едва сдържам сълзите си, когато попадам в прегръдките на всеки един от моите ученици. Те са първият ми випуск в училището в родното село на моя съпруг Георги Божилов-Гебо.
Пръв с поздрав става „чавдарчето” със синя връзка Борислав, след него рапортува „пионерчето” с червена връзка Иво. Те са запазили тези символи на своето детство. Донесли са и летописната книга на отряд „Детелина Минчева”. Цели 40 години Иво е пазил непокътната тази тетрадка, съхранила нашите мигове, прекарани заедно на не едно място.
С вълнение разглеждаме и коментираме всички събития и чудесни моменти, които сме преживели през годините – тържества, рецитали, сборове, състезания, екскурзии… Нашите момичета под вещото ръководство на своя учител и треньор Станимир Дашев стигнаха и до републикански баскетболни финали. Спомените ни грабват и чрез многобройните снимки в албума. Доста време оставаме в техния плен.
После всеки накратко представя себе си. Оказва се, че животът е шлайфал, както се казва, тези някогашни мои ученици, не ги е жалил. Сега имат добри професии и щастливи семейства. Даже имаме вече и баба – Йорданка – на която годините изобщо не й личат, и дядо – Петър…
Със ставане на крака и едноминутно мълчание почитаме паметта на двамата починали от класа. По телефона от чужбина получаваме поздрави от нашите момичета, които нуждата е прогонила навън.
Всичко беше едно приятно връщане в миналото. Класът беше един от най-добрите в училището.
Песни, хора, веселие, красива юбилейна торта, снимки и цветя за дамите и учителките… И всичко това, придружено с много радостни искри в очите на тези, останали млади, мои ученици.
Все още много ви обичам, мили деца! Бъдете здрави и дано на следващата среща отново да се видим и да изживеем красотата на съвместните мигове!