Почина Хрим Христовски

Почина Хрим Христовски – учител, поет, даровит творец, автор на книги, председател на краеведското дружество в Самоков, дългогодишен сътрудник на нашия вестник.
Поклон пред светлата му памет!
Погребението ще се състои на 30 октомври 2011 г., неделя, от 13.00 ч.

„Приятел“

Можете да харесате

5Comments

Add yours
  1. 2
    Славимир Генчев

    Днес научих, че поетът Хрим Христовски – приятел от студентските години, е починал в Самоков (там живя и преподава история в едно самоковско училище), където днес е било и погребението му.
    С това стихотворение още приживе му отдадох своята почит и уважение.
    Бог да го прости!
    „Скитникът извайва песен,
    гол до кръста като зима”.
    „Добро утро, старци весели!
    Утре ще ви хвана вълк!”
    ”Когато разберем, че сме само земя,
    ние ставаме скитници.”

    Тези стихове
    са от Хрим.
    Хрим Христовски от Джурово.
    Беше кучият син
    талантлив като буря.

    Как взривяваше Хрим
    цели аудитории
    с варварския си химн
    за безсмъртния Зорба!

    Но животът
    го завъртя
    нейде да даскалува,
    та не превзе Града,
    както некои други.

    Тъй, разпънат на кръст
    между Клио и Талия,
    драска стихове с хъс,
    преподава на халите

    и изпълни свят дълг
    към беззъбите старци –
    хвана им боен вълк
    и във разказ ги вкара.

    Нямат го за поет
    куп поети-ментета,
    дето вардеха
    ред
    пред едни кабинети.

    Аз не помня един
    стих от тях – синекурите,
    както помня от Хрим –
    Хрим Христовски
    от Джурово.
    http://www.facebook.com/note.php?note_id=10150361083538681

  2. 3
    Ангел Узунов

    ПОКЛОН ПРЕД ПАМЕТТА И ВЕЧЕН СЪКРОВЕН СПОМЕН, ЗА ТЕБЕ ПРИЯТЕЛЮ !

    из Вазов

    Живот! Що е? Сън безобразни!…
    Човек на призрака е роб;
    той мами се с надежди празни
    от люлката до самий гроб.

    Животът! Туй е върволица
    от изкушенья и беди,
    на всяка негова страница
    четем разсеяни мечти…

    Какви излъгани стремленья,
    какви усилья без венец,
    от сънища и пробужденья
    каква верига без конец!

    И всичко, що мечтай душата,
    и всичко, що крои умът,
    и всичко, що гради ръката,
    е вярно колкото сънът.

    Мечти, високо що възлизат,
    надежди, планове, дела,
    кога да е, лъжа излизат:
    единът гроб не е лъжа!

  3. 5
    Димитър

    Поете, Хриме.Тръгна от Джурово, стигна до небето. Ще се взирам и така е писано…

+ Leave a Comment