Праговете на Искъра!…

Всеки ден на отиване и връщане от училище през далечните 1967–1970 г. с удивление наблюдавах изграждането на стената и праговете на корекцията на р. Искър в чертите на града ни.
Тогава се изграждаше секторът между мостовете на сегашните ул. “Македония” и на ул. “Търговска”. Нито за ден работата на войниците, командирите им и другия волнонаемен състав на самоковското поделение на Строителни войски не спираше. Стената със солидни основи и укрепващите я прагове напредваше на север с всеки изминат месец. Особено през най-студените зимни дни освен като подвиг по никакъв друг начин не може да се характеризира работата на съзидателите на това скъпоструващо и толкова важно за града ни съоръжение. При изключително ниски минусови температури и леден вятър се копаеха основи доста под кота нула и непрекъснато извираща вода, отбиваше се реката, правеха се укрепителни съоръжения, сковаваше се кофраж и какво ли още не.
Да, именно подвиг в такива дни извършваха доблестните строители с пагони.
Всички граждани, включително и връстниците ми – тогава малки деца, помнеха страшните поражения, които реката нанесе при последното голямо наводнение през 1957 г. – разлив и мощно течение, достигащо до къщите на сегашния бул. “Искър”, застрашаващо със задръстване и разрушаване на двата моста на ул. “Македония” и следващия, което наложи военните да хвърлят гранати, за да се раздробяват влачените от водата цели дървета, храсти, клони, да се ускори оттокът и да се спасят трите моста; цели домове заедно с покъщнината на цигански семейства от Седми квартал бяха пометени от водната стихия.
На фона на тези страховити спомени всички се радваха на предпазната стена и виждайки с колко самоотвержен труд се изгражда, не криеха възхищението си от героичния труд на работещите на нея.
След завършването на всеки сектор булдозерите заравняваха пространствата между праговете до ниво праг. Това е важен и задължителен елемент в конструкцията на корекцията, а освен това е гаранция за максимален отток при високите пролетни води.
Постепенно в горната част на града коригираното корито се покри с хубава речна растителност и малки, и големи с удоволствие през лятото прекарваха голяма част от свободното си време край родната река. Едни се къпеха, други ловяха риба, приятелски компании се веселяха и черпеха край огън, на който се приготвяха традиционни специалитети. Полагаха се необходимите грижи за подравняване на наносните отложения и за изрязване на опасната за корекцията растителност.
Минаха години…
Докато проектанти, техници, споменатите строители с пагони и всички други „виновници”, за да я има корекцията на реката, даваха всичко от себе си и я съградиха, някои наши сънародници и съграждани не са си губили времето и са градили ценностната си система малко по-иначе – категорично, безапелационно поставяйки личните си интереси пред обществените, без подбор на средства и без оглед на последствията. И когато тяхното време дойде след последната “светла” дата през 1989 г., наред с грабежа на значителна част от националното богатство те протегнаха ненаситни лапи и към нашата река – съсипаха конструкцията на корекцията на Искъра, извличайки стотици хиляди кубически метра баластра от междупраговите пространства.
Всичко това стана “законно”. Както в повечето подобни случаи компетентните институции на неолибералната ни държава услужливо създаваха подходящи законови и нормативни документи или четяха и тълкуваха такива като дяволът евангелието така, че набелязаната плячка гарантирано да попадне в ръцете на авторите на едно или друго “инвестиционно предложение”, колкото и то да противоречи на обществения интерес. Така стана и в нашия конкретен случай – чрез поредица разрешителни на името на фирмата на един наш почетен съгражданин за извличане на липсващи, но нарочени като хипотетично вредни и безкрайно опасни за стената и праговете наносни отложения от безценна баластра.
Въпреки многото протести, сигнали на гражданството и телевизионни предавания, Басейновата дирекция и ресорното министерство продължаваха да сервилничат и да оправдават престъпното си бездействие с уж микроскопичните си възможности за контрол над безчинстващите в този участък на речното корито титуляри на разрешителните или техни фирми подизпълнители. Местните управленци не оставаха по-назад.
В края на краищата това, от което трезво разсъждаващите граждани се опасявахме, започна скоро да се случва, продължава до наши дни, а ще продължава и занапред. Подкопаните много под основите прагове (често и отпред, и отзад) започнаха да се сриват под напора на течението. Съвсем малка част от тях, като за отбиване на номер, не дотам ясно с чии средства, бяха поприкърпени или заместени с някакви бутафорни бетонни конструкции, нямащи нищо общо с изградените по проекта за корекцията – със здраво захванати един към друг масивни дялани камъни на горния ред, над който минава водният пласт.
Поредният пример за негативни последствия всеки гражданин, минаващ по моста на ул. “Македония”, може да види на броени метри нагоре по течението, малко под специалната тераса на речната зона, измайсторена като че ли за наблюдение на обезобразеното корито на реката, обрасло и с “традиционна” блатна растителност папур. Преди няколко дни реката, маловодна по това време, както обикновено, си течеше над прага. Изведнъж по средата на грижливо подкопания от багерите на титуляра на съответното разрешително праг преди някоя и друга година картинката се промени – цялото водно количество взе да минава под прага и да излиза на повърхността, имитирайки извор с диаметър няколко метра с превъзходни ерозийни качества.
Веднага можем да се досетим какво ще се случи с този праг по време на пролетното пълноводие или даже по-рано.
Имайки предвид, че съгласно Закона за водите поддържането на корекциите на реките в урбанизираните зони е задължение на общините, след уведомяване на Басейновата дирекция, ще видим дали Общината ще поиска от увредилия праговото пространство да го възстанови за своя сметка или това услужливо и състрадатилно ще стане със средства от общинския бюджет; или пък няма да последва никаква адекватна реакция.

Бойчо Стамболийски
Б. Р. Писмото поместваме с известни съкращения.

Можете да харесате

1 Comment

Add yours
  1. 1
    Благовест Коларов

    Деликатно Б.Стамболийски посочва част от виновниците за сегашното положение на нещата, но аз съм по директен и не толкова деликатен, и ще назова конкретно поименно виновниците за сегашното плачевно състояние на реката в района на града. На първо място е бившият кмет А. Николов и неговата дружба носеща доста негативи за Общ.Самоков с шефа на ГБС Симеон Пешов. Виновни са всички от тогавашното Общ.ръководство, зам.кметове,председателя на комисия по екология в Общ.съвет – г-н Големинов, председателя на комисия за разпореждане с Общ.собственост и целият заспал Общ.съвет! Виновни са под изпълнителите БКС и „Елити“,които се нахвърлиха да грабят, когато видяха, че няма никакъв контрол от „Дунавска дирекция“ и местната управа. Писал съм и преди, че само за 10 дни изкарваха разрешеното количество инертен материал за една година от 5000 куб.м. А те работиха 3 години. Това е чиста проба мафия – тази обвързаност на власт и бизнес!Голяма част от виновниците са пак в днешната управа, пак се разпореждат както те си знаят прикривайки старите грехове. Потули се случаят и със заменката на бат Сали и още и още! Затова съм на мнение, че е много „здравословно“ една смяна на властта, за да има ревизия на предишните, и настоящите да имат едно на ум, че следващите ще им потърсят сметка. Навярно чувството за безнаказаност е причина за голямата радост при изборна победа. Сега когато хората настояват да се оправи коритото на реката, същите хора казват, че няма пари в бюджета за това, без дори и да намекват, че парите трябва да бъдат взети от признатите от „Дунавска дирекция“ за виновници ГБС и под изпълнителите му. Трябва да понесат персонална отговорност и хората които са били на отговорни длъжности по това време! Трябва! Сега когато се прие решение от Народното събрание да няма давност за приватизационни сделки, защо да не се ревизират и такива грабителски договори донесли загуби и ощетяване на Общината ни?

+ Leave a Comment

*