Приписка с името на иеромонах Паисий

Преди време, когато преглеждах старопечатните богослужебни книги, намиращи се в шкафовете на Митрополитската църква, намерих в една от тях интересна приписка, която мисля, че не трябва да остава повече в сянка.
Въпросната приписка е вписана в големия иерусалимски типик, печатан в Русия през 1773 г. Намира се в празното поле под текста в продължение на 13 листа /26 страници/. Съдържанието на приписката е следното:
“Сий типик при/несе/ кир поп Петре су монастир С/вя/таго и преподобнаго о/т/ца нашего Йоанна великий рилский да служит оу ц/е/рков за Его д/у/шу и за родители Его, и да не имат кто власти иснести его из ц/е/ркве, или посвоити или продати, таковом да будет сопурник, С/вя/т/и/й и преподобний о/те/ц наш Йоанн, на страшном суде, и от собора братии С/вя/таго м/а/н/а/ст/и/ра проклят. И част его, своими вотми распни его, приложи его в лето от Х/ри/с/то/ва рождества 1778. Настоянием всепреподобнейша иеромонаха кир Паисиа”.
Прави впечатление в приписката върлото проклятие, което се изказва против тези, които биха посегнали на книгата. Този, който посегне да я изнесе от църквата, присвои и продаде, ще бъде противник на Иван Рилски, осъжда се от събора на братята и най-жестоко трябва да бъде наказан. Проклятие, което в други приписки с такава острота не се среща.
През 1765 г. – 13 години преди въпросната приписка – Софроний Врачански изказва също тежко проклятие в преписа си на Паисиевата история: “И кой я усвои или открадне да е афоресань и проклеть от г/оспод/а б/о/га саваота и от 12 ап/о/с/то/ли и от 318 отци и от четири ев/анге/листи и тучь и желязо и камик да се ступи, той ни вь веки”.
Най-важното според мен е последното изречение от разглежданата приписка, където се пояснява, че книгата се подарява на Рилския манастир по “настоянием всепреподобнейша иеромонаха кир Паисиа”.
След известното трето нападение на Рилския манастир от арнаутите през 1778 г. манастирските сгради изцяло били опожарени. Веднага се почувствала необходимост от изграждането на нови. Материали още същата година били доставени – било чрез покупка или правене на подаръци. Като дар бил даден и разглежданият типик, в който се намира приписка с името на иеромонах Паисий.
Знаем, че след написването на “История славянобългарска” Паисий Хилендарски, под формата на манастирски таксидиот, тръгва по пределите на тогавашна България да я разпространява. През 1765 г. той лично я дава на Софроний Врачански да си я препише. В началото на 1771 г. поп Алекси Велкович Попович си прави препис от оригинала, а на следващата 1772 г. рилският монах Никифор ревностно и красиво я преписва от Самоковския препис.
Според проф. Йордан Иванов Паисий Хилендарски на младини бил в Рилския манастир, тук учил и приел монашество и след това заминал за Атон. Ако се окаже действително това предположение, никак не е изключено по време на обиколките си из рилопланинския край Паисий да е посещавал и Рилския манастир, за който той пише много хубави неща в историята си.
“Той говори за Рилския манастир като добър негов познавач, пише Й. Иванов. С топли думи и дори картинно той изразява похвалата си към тази най-стара българска обител, дето и през негово време се стичали поклоници из цяла България…” /Й. Иванов, История славяноболгарская, София, 1914, стр. 20-21/.
Споменаваният в приписката “поп Петре” навярно се познавал от доста време с “иеромонаха Паисиа”, разговаряли са за съдбата и нуждите на пострадалия манастир, и бил убеден, че час по-скоро трябва да се набави подходящ типик, по който се извършват службите в манастира. Паисий му обещал и наскоро донесъл доста обемистата и голяма по формат книга, която била и съвсем нова – само преди пет години била отпечатана в Русия.
Кой и какъв е този поп Петре, нам не ни е известно, обаче фактът, че той е имал доброто желание и родолюбиво чувство да подари въпросния типик на манастира, говори много. Той откликнал на нуждите на пострадалия манастир и се вслушал в думите на иеромонаха Паисия, който просто настоял подаръкът да бъде направен от поп Петре. Такъв авторитет, такава амбиция за подкрепа, такъв силен родолюбец, из чиято уста излизат най-върли заклинания против тези, които евентуално ще обсебят подарения типик /който бил печатан и донесен от свободната руска земя, където живеел очакваният “Дядо Иван”/, може да бъде само един просветен, силно обичащ всичко българско, пламенен и смел патриот, какъвто е бил иеромонах Паисий Хилендарски, който пръв запали светилниците на Възраждането.
Накрая на този типик много ясно се чете текстът “всепреподобнейша иеромонаха кир Паисиа”.
Може някой да възрази: да, вярно е, че там има такава приписка с името на иеромонах Паисий, обаче това не е Паисий Хилендарски, а някой друг иеромонах Паисий от Рилския манастир. Точен отговор по този въпрос можем да чакаме от научните работници.
В този момент аз изпълнявам един свещен дълг, воден от горещото желание да допринеса с нещо ново за обогатяване на съкровищницата на Паисиевия животопис. Затова известявам, че в Митрополитската църква в Самоков се намира един иерусалимски типик, по страниците на който четем името на “всепреподобнейша иеромонаха кир Паисиа”.

Георги Д. Михайлов