Провалената педагогика

Нещата от живота

Вече втори час класният ръководител Методи Даскалов прелистваше списанието „Педагогика” в централната библиотека и се чудеше как да се справи с поведението на неговите подопечни възпитаници от 10-а клас. /Щях да напиша “г” клас, ама къде сега толкова ученици по училищата – бел. авторът/.
Г-н Даскалов се чудеше какъв прийом да приложи, каква теория на някой мастит професор да оползотвори, та дано неговите ученици ги вкара в правия път. Учениците, главно момчетата, бяха щури и правеха невероятни дивотии. Последния път бяха заключили директорката със специално купен катинар от тях с решетката пред вратата на кабинета й…
Преди това прехвърли две-три американски списания по темата, също толкова западноевропейски и още по толкова руски, но отговор на въпросите, които го вълнуваха, човекът не намираше и не намираше.
Все пак от тук, от там някоя и друга идея взе. Записа си ги в големия червен тефтер, където обикновено записваше особено важните за него работи – като как се варят картофи и пържи риба по венециански, как се готви пуйка и как се перат на пара мъжки чорапи на човек, чиито крака миришат особено силно.
И след време прочетеното намери реализация, беше претворено в дела от силно амбициозния учител. Сам Методи Даскалов изработи табла с много фотоси, карикатури и графики, чертежи и научни доказателства, които пробождаха зрението на гледащия ги с изразителната си сила, че за ученика е най-важно да слуша по време на час, да си учи уроците, да не пие и пуши, а наркотиците и сексът, побоищата и размахването на пистолети са изключително забранена територия.
Когато случаен човек разглеждаше всичко това, закачено със закривени пирончета по стените на класната стая лично от амбициозния учител с над тридесетгодишен стаж като такъв, не можеше да не си каже: “Аферим, машала, те това е възпитател, учител на място!…” И сигурно е постигнал целта си. Кротки, възпитани ученици, не крещящи, ученолюбиви, старателни и дисциплинирани, благовъзпитани тийнейджъри – изобщо фантастика, да не повярва човек.
До учителската катедра стоеше срамежливо масата за наказание на провинилите се ученици. Там, пред всички, „разбойниците” трябваше тридесет пъти да пишат в тетрадките си (ако имаха някаква тетрадка изобщо, и химикалка), че задължение на учениците по време на час е да слушат учителите, да не се занимават с глупости и да говорят, а да си учат уроците. Всеки от подопечните ученици беше оприличен на някакво животно по таблата: флегматичните – с костенурки, по-хищните и буйните – с тигри и лъвове. Имаше класация по всевъзможни показатели и характеристики за децата на нашето време. Табла и графики, бял кадастрон с много снимки, коя от коя по убедителна и възпитателна.
Ако беше авторът на тази история ученик, направо щеше да се засрами от това, че още диша, да си промени поведението на 180 градуса, нито да пие и пуши, нито карти да играе, нито да си помисли за табла и други такива вятърничави работи като висене по кафенетата и т. н. Старание и прилежание лъхаше от четирите стени на класната стая на 10-а клас.
И изведнъж едно табло направо смаза неволния наблюдател на всичко това, развенча резултатите от великото възпитателно дело на учителя Методи Даскалов. Едно табло се беше свряло там някъде срамежливо между другите и на него гузни стояха няколко числа. Първото число беше „среден успех на класа – 3,54”, а другите две числа – „извинени отсъствия – 1864, неизвинени – 785” и то само за първия срок от учениците от 10-а. Проклети числа, които проваляха амбициите и творческите търсения на педагога г-н Даскалов.
Какво да се прави. Пред числата и боговете мълчат.

Пламен Пиргов