Професионални хореографи завидеха на самодейците…

Беше прекрасно! С пъстри носии, с китки в косите, с усмивки и песни в красивото Банско – на фестивала “Между три планини”.
Детската танцова група “Палакарийче” от нашето село Райово бе избрана да открие празника. Участниците от Бели Искър, Злокучане и Райово насърчаваха малките танцьорки. Момичетата, с кобилици и менци, се завъртяха горделиво и веселието за публика и участници започна.
Мишо, единственият танцьор в групата, удари калпака пред малките хубавици и лек като перце, заигра ръченица. После певиците от трите села заредиха песните. Затрептяха гласовете като по жътва в полето:
„Марко сака моравка девокя,
Марко сака, макя му не дава…”
/От тогава, та до ден днешен, кой коя засака, макя му се не дава…/
Красивите пъстри шамии, шиените и низаните сукна, поясите и футите, зелени като белоискровската гора, показаха откъде сме дошли и какво сме опазили от едното време. Розовите и червените едри цветя върху кадифето на пазвите огряваха лицата на певиците и публиката започваше да ръкопляска преди още те да запеят.
Когато се разнесе ритъмът на копаницата, танцьорките от Бели Искър заблестяха с литаците и усмивките си. Срещаха се, събираха се и се разделяха в красиви съчетания, сътворени от хореографката Роси Павлова. Благодарение на нейният талант и търпение танцовата група „Магдена” омая публиката и достави радост и на самите изпълнители. Танците бяха толкова темпераментни и завладяващи, че професионални хореографи ги заснеха, за да черпят идеи за своята работа.
Най-голямата награда за участниците от трите самоковски села – аплодисментите, бе съвсем заслужена.
Всички от сърце се порадвахме на певците и танцьорите от трите планини – Пирин, Родопите и Рила.
После в автобуса взаимно се хвалехме един на друг, имаше шеговити забележки тук-там, но това си е по българска традиция. Пък е и за хубаво – да се амбицираме за следващата среща на поезията, музиката и танца.
Ще си поделим парите за превоз, ще делим обща трапеза, ще задълбочим приятелството и ще пренесем хубавите родни традиции далеч в бъднините.
До следващия празник!

Спасунка Ангелова