Пътешествия без /или със/ предизвестия

По повод новата книга на Александър Кондоферски

И сред самоковци е имало пътешественици. И има. Не винаги някои от тях са писали за своите впечатления от видяното. Но някои са писали. Отдавна съм си мислил, че е добре, ако всички пътеписи на самоковци, поне от последните години, се съберат в една книга. Би било чудесно четиво. Защото ние, простосмъртните, макар и да проявяваме любопитство, никога не бихме имали възможност да посетим тези колоритни страни, за които става дума.
Това обаче направи нашият съгражданин Александър Кондоферски. Той, разбира се, събра в една книга своите пътеписи. А те, за отбелязване, и то без капка завист, изобщо не са малко. Някои биха казали – имал е възможност, обиколил е светът. Други не без основание пък биха отсъдили – живее и работи в нормална страна – Германия, от там е възможността; и от парите, които достойно за труда си получава.
Но тези неща, колкото и да са основателни, не са най-важни.
Защото има друго – Сашо Кондоферски е преди всичко патриот, родолюбец и самоковец в най-добрия смисъл на тези понятия. Той е събрал своите „Пътешествия без предизвестия” в една книга, сигурен съм, за полза роду болгарскому. Отделните пътеписи вече са били публикувани и не малко читатели навярно си спомнят какво невероятно изживяване, усещане са доставяли.
Защото Сашо освен всичко е и много добър разказвач. А това е дарба, подхранвана от безкористното съзнание за полза. И култура! Сашо има, което е видно от писанията, широка обща култура, отнасяща се за много факти от историята и настоящето на страните, които е посещавал. Колкото и екзотични да са.
Има и критично око. Често е сравнявал тези страни с България. Критично, но и с гордост.
Макар и отдавна Александър Кондоферски да живее в Мюнхен, нито за миг той не се е отделил от родния Самоков. Редовно изпраща материали за вестника. Интересува се от проблемите. Боли го. Радва се. Съпреживява всичко.
Такъв патриот – модерен, съвременен, като Сашо, рядко бива. И това не е случайно. Всички помним изключителния патриотизъм на неговия баща д-р Иван Кондоферски, чието последно родолюбиво дело бе паметната стела на загиналите самоковци през Втората световна война.
Прочетете тази книга. Ще ви достави изключително удоволствие – и от естетическа, и от образователна гледна точка.
Благодарение на Сашо Кондоферски.

Христо Христов