Пътуване до фараоните – III, последна част

Преди 6-7 години Хургада бил неизвестно малко градче, сега има над 80 хил. души население. Централните улици и алеи са осветени отлично с разноцветно неоново осветление. Градинари са се погрижили да насадят палми, цветя, треви и всякаква субтропична растителност помежду платната и от двете им страни. Нощното осветление е истинска феерия, разточителство, лукс. Рядко съм виждал другаде по света подобно великолепие. Може би само във Флоренция, Каляри на о. Сардиния и Венеция.
Някъде към 1 ч. отпрашваме по шосето, набедено за магистрала, което води към Кайро. В 5 ч. спираме за 10 мин. почивка при крайпътни капанчета, за радост на тези от нас, които се тровят с тютюн или пък се стискат заради зор по първосигнални причини. Към 8 ч. следва второ спиране, вече доста близо до Кайро. Пръснал е съвсем слаб дъждец малко преди да спрем и 5-те сантиметра прах върху сгради, пътища, тротоари и всичко останало са се превърнали в рядка, жвакаща кал. Дръжките на вратите на тоалетни, ресторанти, , чакални и пр. лепнат така гадно при хващане, че мръсотията се усеща дори да си сложи човек ръкавици.
Почивката трае половин час, имаме време и да закусим, но апетит няма никой, дори да е бил гладен преди това. Таня предвидливо е взела голям пакет с много тоалетни кърпички, така че след половин час старателно търкане с тях на ръце, шия, лице и кожа, имаме допир с въздуха, успяваме да се ободрим и почистим. Отваряме пакетите със закуската, но те се оказват пълни със сладки, безвкусни и предизвикващи силна жажда измишльотини…
Влизаме в Кайро. Това влизане трае два часа, защото египетската столица официално се води с 21 млн. жители, но неофициално е 26 млн. и нараства с 1 млн. души годишно! Големите булеварди са с по няколко ленти, но задръстванията, хаосът и неспазването на елементарни правила за движение са забележителни.
Кайро на арабски означава великолепен. Съгласен съм, че е такъв, що се отнася до хаоса. Минаваме мостове и виадукти, надлези, прелези, улици, уличета… Покрай канал на реката Нил, където тече рядка кал, изливаща се канализация и мръсен канал, плуват пластмасови шишета, удавени плъхове, полуразложени риби, котки и други разни дребни животни… Носи се смрад, която особено се усилва, щом се повдигне слънцето по-нависоко и духне вятър.
Непосредствено до канала – сергии за зеленчуци и плодове, риба – хваната кой знае къде, но едва ли в тази клоака, месо, разфасовано и окачено на ченгели и куки, където го кацат мухите. Бедни са ми били фантазията и представите за мизерия и мръсотия преди да видя великолепния Кайро с очите си…
На централни места из този огромен град са построени сгради, обелиски, музеи, арки и паметници на културата от разноцветен мрамор, гранит, благородни и полублагородни камъни. Къщи и кули със златни и позлатени покриви, инкрустации, скъпоценни камъни… А около тях – десетки квадратни километри грозни и груби сгради.
Виждам строеж, стигнал до третия етаж и завършващ с бетонна плоча. От нея стърчат железа. За следващите етажи, които ще бъдат издигнати след 1, 5 или 50 години… Една педя прах, кафява, светла и силно воняща, изкривява всичко под себе си. Складирани са отгоре стари пружини, части от гардероби, бидони, туби, каци, употребявана дограма. Тук-там е опънато и въже, върху което се суши прането… Прозорчетата са 30/30, тук-там, често несиметрични. Имаш чувството, че майсторът или е бил пиян, или ненормален. Отляво и отдясно следват строежи – кой до 12-ия, кой до 7-ия етаж. Пак с железа, пак с пълно складиране на битовите отпадъци и вехториите най-отгоре.
Екскурзоводът ни обяснява, че докато сградата не е довършена, никой не е длъжен да плаща данъци. Архитектурен и строителен проект, както и срок за завършване на една сграда са много променливи, някой път – неизвестни понятия.
За всяко нещо в Кайро играе бакшиш. Дядото е започнал преди 80 години приземен етаж, правнукът събира пари да започне четвърти етаж. Съвместно живеят дядовци, чичовци, лели, братовчеди и сестри. Някой път – 60-70 човека върху 100 кв. м жилищна площ… И всеки от тях освен за строеж, събира пари да посети поне веднъж през живота си Мека и Медина.
Велик е Аллах и Мохамед се казва неговият Пророк!
х х х
От време на време разменяме с Таня, която седи на двете седалки пред мен, реплики, за да не изтървем случайно някоя грозна или красива гледка.
За себе си съм наясно, че съм за пръв и последен път в този град, в тази държава. Има документални филми за всичко, библиотеки, пълни с археологически книги за всяка династия, пирамида, за всеки археологически или архитектурен шедьовър.
Видяхме и Сфинкса, и пирамидите, разположени върху грамадна площ и заобиколени от всички страни на далечно разстояние от Кайро – чудовището. Един единствен въпрос си задава човек, когато разглежда отблизо Кайро, Сфинкса и пирамидите.
Преди 5000, 4000, 3000 години древна цивилизация издига тези строежи. Обелиски по 100 тона, каменни колони и блокове с тегло над 20 тона са докарани по реката Нил от стотици километри разстояние. Там са били добивани, оформени и шлифовани. Накрая са вградени в строежа. Съществуват най-различни теории. Високо развита цивилизация, ако се съди по постиженията, пред които са безсилни дори днешните свръх технологии, машини и технически средства.
Как е възможно потомците на тази древна цивилизация да си построят град на мизерията, мръсотията и хаоса, мегаград – мегабунище?! Кайро, великолепния…
х х х
За пирамидите, Сфинкса, Дендера, Карнак, Луксор и Мемфис, за Абу Симбел и Асуанския язовир и преди всичко за горното течение на р. Нил ще разкажа друг път, читателю. Спомените за Кайро пресякоха у мен всякакво вдъхновение, моля за извинение…
Някой друг път, не сега.

Край