Риболовната тръпка

Нещата от живота

Какво ли може да накара човек да грабне въдицата и да отиде на реката, езерото или морето? Дали го прави ей така, само за разходка? Според мен, прави го, за да усети тръпката от успеха, че е излъгал рибата с добре преценена и заложена стръв. Такъв човек трябва да е много всеотдаен, упорит и истински отдаден на приключението.
Ако видим на реката въдичар и му зададем неуместния въпрос: „Рибарю, кълве ли?”, ще получим достоен отговор. А именно, че рибар е баба ви и вашето място не е тук, на реката, щом като не можете да различите истинския риболовец от рибаря. Рибари много, под път и над път, но всеки знае – риболовците са малко. Те знаят хватки. С успех ги прилагат. Лъжат майсторски рибата и с неподозиран усет я вадят от водата. Докато пишман рибарят в повечето случаи само къпе червея си и недоумява защо рибата го лъже, вместо той нея. Измъква кордата с куката и гледа. Нищо! Даже няма стръв.
А умелият, сръчният риболовец и стръв да не сложи, пак знае как да хване рибата. Най-сигурно е да я пипне с ловките си ръце. Пишман рибарят прилага други хватки. Вярно, той не е успял да хване нищо. Но поне е имал късмет да се докосне до красотата на природата. Да подиша чист въздух. Да хапне, да пийне. Вечерта, преди да се прибере, отива в рибния магазин и си купува нужната му за доказателство риба. С нея у дома си ще може да се отчете пред жената, тъщата и децата…
Понякога дори истинският риболовец не хваща нищо. По ред причини. Времето понякога е неблагоприятно. Каквито и трикове да прави, не кълве и не кълве. Сменя, пробва с различна стръв. Нищо. Денят си е отишъл.
Но той прекрасно знае, че утрото е по-мъдро от вечерта. На другия ден ще успее да пребори каръка и пипне така жадувания от вчера улов. Ще усети тогава, че тръпката на очакването си е заслужавала.
…Шуми приспивно реката. Пеят звучните вълни на морето. Езерото къдри водните си гънки от тихия играещ ветрец. Всичко това трябва да се види, да се усети. Там, на брега, в неспирно очакване в опит да се излъже рибата. Това е нещото, което кара сърцето на риболовеца да бие по-често и по-развълнувано. Той мечтае единствено за голямата риба… Това е най-искреното му желание. Да успее! И когато след дългото упорито чакане удари, както се вика, „шестица от тотото”, няма по-щастлив човек от него! Хванал е успешно голям екземпляр, с който ще се снима за спомен – не за друго, а за доказателство, че е истински риболовец.
Преживяното по време на битката с рибата ще остане завинаги в паметта му. Разказвайки след време, за пореден път, как умело, вещо е успял да накара плувката да се развълнува, потапяйки се от захапването на стръвта, той отново ще изживява тръпката на очакването. Очакването на невиждания досега огромен екземпляр, красавец, който си е заслужавал дългото висене на брега на водоема.
В кръчмата със сигурност ще забрави колко чаши е изпил, но винаги ще помни мига, който е бил благосклонен към него като риболовец. Кацнал е късметът на рамото му. Щастието, за което всеки риболовец мечтае цял живот. Тръпката да хване голямата риба, да се докосне до красотата на този единствен момент, да почувства неизживяното. И да докаже, че е истински риболовец, а не аматьор рибар!

Васил Софин