Родолюбецът Иван Мачунов от Продановци

Когато минете по една от неасфалтираните улици на най-близкото до Самоков старинно село Продановци, не може да не забележите къщата на художника и скулптора самоук Иван Мачунов. Лъвската глава и кръстосаните саби зад нея, които са изработени на дворната врата, ще задържат погледа ви, но след това той ще бъде привлечен за дълго към стената на къщата, където релефното изображение на Боримечката и черешовото топче ще събудят у вас спомени за мигове от страниците на Вазовия роман.
И ето ви в двора. Не, не е селски двор това. Това е градина. Над тясната пътека асмата хвърля дебела сянка, а наоколо цъфнали рози, кактуси и още много цветя. В дъното – орех…
Но Иван бърза да ви въведе в приземната стая, която той е превърнал в своеобразен музей. Нито камината, нито еленовите рога ще ви впечатлят толкова, колкото изграденият в дъното, пред цялата западна стена, истински миниатюрен самоков. Миниатюрни са и чуковете, клещите, колелото, което се върти, за да работят самоковите…

Всичко може да се задвижи с ръка. Авторът – Иван Мачунов, го демонстрира.
До самокова пък майсторът е направил миниатюрен модел на старата къща, в която е роден. Някога той е искал да учи в художествена гимназия, но баща му не го пуснал. Все пак Иван намерил начин да бъде в близост до изкуството – хванал се фирмописец на самоковския ДАП /днешната фирма „Автостарт”/. И наред с писането на буквите, съобщенията и обявите, правил опити за дърворезба, скулптура, живопис.
Сега в битовата му стая-музей има портрети-копия на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, на Захарий Зограф, на дядо му Стамен, както и един опит за стенопис на „Цар Иван Шишман на Самоковско поле”.

Но онова, което най-много вълнува художника-самодеец, е образът на Чакър войвода. Обяснимо е. Прочутият „Самоковски барон”, както го нарече навремето Николай Хайтов, води началото си от село Продановци. „Имаш ли нещо общо с Чакъра”, питаме го неколцината му гости. „Знам ли?”, отговаря ни също с въпрос домакинът. Роднинска връзка може и да няма, но духовната е ясно доловима.
Иван Мачунов е непримирим към ония пасивни градоначалници и селски кметове, които оставят на втори план паметните знаци на истинските местни патриоти. Не едно и две писмени предложения е дал Иван за издигане на бюст-паметник на Чакъра в Продановци. Това е мечтата му. А тези, от които зависи осъществяването на неговите идеи, сигурно си мислят: „Защо Иван Мачунов не си гледа пенсията и кравата, ами се е хванал да възкресява героичното минало!”
Но той не може без славното минало. То е единственото, което изпълва дните му, което дава смисъл на живота му, наред с грижите за съпругата, сина и дъщерята…
Иначе Иван е и добър ловец, и препаратор, и голям любител на природата. И не на последно, а може би на първо място – и дарител: по негова инициатива и с активното му лично участие преди години край селото е изграден красив параклис…

Иван Ненов