Самоковският клуб по карате киокушин „Сатори” чества 10-годишен юбилей

Бивши и настоящи състезатели отбелязаха наскоро, на 14 октомври, 10-годишнината от основаването на самоковския клуб по карате киокушин „Сатори” там, където започна всичко – в залата за тренировки. Е, ако трябва да бъдем точни, не в точно същото помещение, но за това разказва основателят на клуба сенсей Румен Санкийски.
„В начолото започнахме в залата на ПГ „Константин Фотинов”. Отпечатах пет листовки от домашния принтер, като две от тях разлепих пред гимназията. Преди това бях говорил с тогавашния директор Кирил Славов и му бях предложил да се разберем за някаква такса, но той категорично отказа”, спомня си Р. Санкийски.
Той разказва, че още преди 2008 г. негови приятели и партньори в бойните спортове са го подтиквали да създаде организация на местна почва. „Аз обаче исках да е нещо истинско – не само да взимам парите на децата, но и да ги науча на нещо и като отидат на лагер или на изпит за нов колан да се уверят, че имат правилните знания и умения”, категоричен е наставникът. В началото плахо идват 3-4 деца, но много бързо – само след година-две, залата се пълни с 50 спортисти.
„Лека-полека обаче започнаха да отпадат, защото хората имат други разбирания за бойните спортове. Специално киокушинът е контактен спорт и се води най-силовото карате и най-тежкият боен стил, който се доближава максимално до реалния бой. Спортният ни правилник позволява ударите с ръце да са само в трупа, но има направления – шинкен шобу и ичи геки, при които се играе с малки ръкавички и ударите в главата са позволени. Нашата задача е да развием спортния или т. нар. аматьорски киокушин”, разяснява сенсей Санкийски. Той споделя мнението, че децата и младежите в днешно време предпочитат да се перчат по улиците и да се пълнят със стероиди пред това да приемат нови предизвикателства. Признава, че тренировките не са леки, но пък и няма как киокушин каратето да бъде представен като масов спорт.
Хората, за които философията и духът на киокушин карате се превръщат в кауза и повод за гордост, израстват не само като добри спортисти, но и като отговорни и способни личности. Доказателство за това е, че част от учениците на сенсей Санкийски се справят успешно с живота в чужбина.
„Жалко е, че няма как да ги задържим в града. Клубът ни е извадка от едно малко общество на Самоков, а десетина наши възпитаници вече са извън България. Те сигурно и няма да се върнат, защото не виждат бъдеще тук, а това е трагично”, с болка споделя наставникът.
Тренировките на „Сатори” се провеждат сега в една от по-малките зали на „Арена Самоков”, където не липсва оборудване и условията са подходящи. Клубът получава подкрепа от Българската карате киокушин федерация, а през последните години и от Общината. „За съжаление, средствата не достигат. Общинската субсидия отива за закупуване на ново оборудване, а парите от федерацията ги използваме за участия по състезания и съпътстващите разходи за гориво, нощувки и пр. Желанието ми е да се осигурят средства за един треньор, на когото да му се възложи задължението да си гледа работата”, споделя Р. Санкийски.
Въпреки не дотам цветущото финансово състояние на клуба тренировките са безплатни за всички. Не се заплащат също участията в състезания, а дори и лагерите и изпитите за нови колани, чиито цветове в източните бойни изкуства показват времето, което човек е прекарал в залата, и знанията и уменията, които е придобил.
Заслугата за това е на федерацията и нейните сериозни спонсори. Благодарение на политиката си в тази сфера БККФ става все по-привлекателна за клубове и състезатели. Положените целенасочени усилия дават положителни резултати и в международен план, където България е една от трите най-големи сили в света редом до Русия и родината на каратето Япония.
Това, разбира се, означава, че има и качествени треньори, които да предадат нужните знания, вяра и умения на младите. Един от тях е самоковецът Румен Санкийски. Той се занимава с карате още от средата на 80-те години на миналия век, когато „едни батковци идваха от София във физкултурния салон на техникума”. Тогава обаче информацията за бойните спортове е ограничена, а и няма достатъчно обучени специалисти. Най-добрата реклама за бойните изкуства по това време е актьорът и идолът на тогавашната младеж Брус Лий, който се смята от мнозина за най-великата и влиятелна личност в света на бойните изкуства.
Впоследствие Санкийски тренира бокс в залата при стадиона, като част от новооткритата секция към дружество „Рилски спортист”. Военната си служба Румен отбива на границата, където изучава бойно-приложни техники. Има опит и в кикбокса.
Прехвърляме се в началото на новия век, когато Румен Санкийски работи по морето и се отдава на вдигането на тежести, поддържа форма и с бокс. Тогава негови приятели го връщат в залата по карате. Той влиза с голяма мускулна маса и самочувствие, но така и не успява да нанесе приятелски удари по време на спарингите с далеч по-млади съперници. Тогава разбира, че е на грешен път и се завръща в семейството на каратето. А останалото е, както се казва, история, която ви разказахме в горните редове.
„Притеснявам се какво ще стане след мен и дали клубът ще продължи предначертания път и своето развитие”, откровен е сенсей Санкийски, който е лицензиран треньор от НСА и притежава черен колан втори дан. Засега до него в залата са Иван Узунов и Николай Тодоров, както и още по-младите Мартина Хаджийска и Мария Чепилова.
Най-големите успехи на „Сатори” са свързани именно с двете дами, които са медалистки от европейски и световни първенства, а Чепилова дори покори световния връх във Варна през 2013 г. Сега – пет години по-късно, тя ще има възможността да повтори страхотния си успех по време на планетарния форум за юноши и девойки в Морската столица на 6 и 7 декември. Мария ще бъде единствената представителка на самоковския клуб, тъй като Мартина Хаджийска вече се състезава при жените и въпреки че е републиканска шампионка, й предстои да натрупа повече опит преди да се впусне в толкова сериозни турнири при жените, където няма предпазни принадлежности.
На предстоящата след две години олимпиада в Токио каратето ще дебютира на толкова престижна сцена. Само можем да си пожелаем в близко бъдеще да станем свидетели и на самоковско присъствие на олимпийски игри, което няма да е никак лесно, още повече, че все още се уточняват правилата за олимпийското карате.
Едно е сигурно – огънчето на каратето в Самоков гори по-силно от когато и да било!