Самоковски десант край Сандански

Не знам дали и с други се случва това – може да не ми вярвате, но тръгна ли на път за някой фолклорен фестивал, става някаква хубава промяна с мен – не ме заболява главата, не ме тормози стомахът, чувствам се лека като перце. Обяснявам си го с моята любов към фолклора. Преживявам нещата и с колегите, които организират фестивалите, защото който не се е варил в този „казан”, нищо не знае.
Та така стана и този път, в края на миналата седмица, когато тръгнахме с жените и децата – самодейците от самоковското читалище „Младост”, за поредния фолкфестивал „Малешево пее и танцува”. Всяка година той се провежда в с. Микрево, община Сандански. Малешевската планина, в която се е гушнало селото, в този сезон е още по-красива и магнетична с пъстротата на есенната палитра. Богата е тукашната земя със средновековни археологически находки и с уникален скулптурен парк насред хълмовете на с. Илинденци, създаден от Иван Русев. Ако искате пък да вкусите от божественото питие – бялото вино „Керацуда”, трябва да дойдете тук на празника на виното.
Но ние сега сме на фестивала, събрал самодейци не само от цяла България, но и много групи от съседна Македония. Срещнах се с нашите приятели от Радичево, Радовиш, Девино, които са били гости и на бобфестивалите в Радуил. Усмивки, прегръдки, радостни сълзи – ето какво ни носят тези приятелски срещи.
Самоковска община и този път истински показа своето съпричастие към ценителите на родния фолклор. Женската група от Бели Искър се представи с автентични песни. Същото успешно стори съставът с ръководител Момчил Чалъков от Алино. Много напредък в изпълненията си показаха жените от Белчин. Част от Шишмановската група и детският танцов състав с ръководител Станислав Крумов към читалище „Младост” достойно защитиха името си.
Танцовото си и певческо изкуство демонстрираха и самодейците от Райово, Широки дол и Маджаре. Трио „Славей” от Марица пък пя на третия ден. Танцьорите от Райово бяха повече от щастливи, че отново прегърнаха своите приятели от македонското село Радичево.
Танцьорите от Радовиш пък показаха с танци жътвата, а когато свършиха, донесоха хляб и вино и дадоха от тях да вкусят на всички танцьори – за здраве и дълголетие.
Песните „Руфинка болна легнала” и „Петко ле, капитанине” в изпълнение на Илко Кантарджиев от Старцево, община Златоград, бяха изпратени с бурни аплодисменти. Така бе изпратен и 11-годишният Божидар Павлов Христов, който свири на гъдулка на 7-8 солистки – момиченца от София. Едва 5-годишен, се запалил по музиката от баща си Павел от „Филип Кутев”. И мъжката група от Червен бряг – истински хайдути с пищови и ножове в силяхите – възхити публиката.
Голяма група от 25 певици и певци изпълни сцената – фолклорната група „Дикани” от Царацово, община Марица, и оркестърът с гайдар, две тамбури, а на тъпана – моят приятел от Драгоман Росен Димитров.
След тях се изяви много силно мъжката група „Змейчани” от Змеица, община Доспат. Сред изпълнителите отново бяха и дамите от столичния хор „Люлинци”.
Самите изпълнения бяха оценявани от жури с участието на фолклориста проф. Костадин Динчев, композитора и музиколог проф. Йордан Гошев, хореографа при ансамбъл „Пирин” Кирил Апостолов, хореографите Кирил Бельов и Любомир Мирянски, композитора Валери Димчев и етнографа Румяна Хаджиева.
Непрекъснатият дъжд не позволи да се играе навън, на голямата сцена, но и вътре, в читалището, сред две огромни тикви и цветя, също бе уютно.
След приключване на участието си ние, самоковци, се разходихме до Рупите, където се поклонихме на гроба на баба Ванга и запалихме свещички за здраве. Станахме свидетели на сватба с много красива булка – казват, че ако се сключи брак тук, той ще бъде много здрав и дълголетен.
Подишахме въздуха на това уникално място – Кожух планина, и се завърнахме доволни от всичко.

Димитрина Божилова