Сватба

Нещата от живота

Един слънчев есенен ден от типичното наше циганско лято. Топло време, прашни улици, запотени хора. Пред един от блоковете в квартал „Възраждане” е издигната палатка. Ще има сватба. Носят се подноси с мезета, шишета с ракия, дрънчат кристални чаши. Момичета на по 14-15 години зареждат тежки маси с уиски.
Идва и музиката – тромпет, кларнет, голям барабан и барабанче. Първо удря големият барабан, а после и останалите инструменти се включват в лакардията. Извива се кръшно хоро – отначало бавно, а после ускорява ритъм. Млади жени пристъпят напето. Тежки златни накити и модерни дрехи, купени от нашия пазар, се полюшват на голямото хоро.
Тъщата черпи със сладки и бонбони, сложени на голям лъскав поднос. Друга млада жена разлива уиски. Мелодиите се сменят една след друга, от сръбски до гръцки, на кларнета най-много му допадат турските ритми. Репертоарът е пълна палитра от балкански фолклор. Тромпетът взема връх над всички, а барабанът определя темпото и посоката на хорото. Малкото барабанче прави празничното настроение. Жените полюшват естествените си дадености. Чуват се провиквания като „И-и-ху” и „Оп-са”.
Мъжете в това време отпиват и замезват под палатката на сянка. Заглеждат се по танцуващите жени от време на време. Тумба, лумба, голяма сватба. Красиви букети от вносни цветя държат по-суетните хубавици. Шарени балони политват в небето да дирят щастието.
Следва пукотевица от пъстри китайски фойерверки и независимо че слънцето е още високо над хоризонта, хващат окото на всички наоколо. Изплашените кучета са се скрили вдън гори. Тупурдията е страхотна. Истинска сватба, не е шега. Луксозни лимузини са заобиколили навалицата. Хорото и музикантите тръгват към съседния квартал, където тържеството ще продължи с още по-голяма сила в къщата на младоженеца.
Незнайно откъде се появява глутницата кучета. Изчистват мястото от падналите сладки, парчета луканка, други деликатеси и след пиршеството лягат и се припичат на слънце. Двама старци, седнали на припек пред съседния блок, разговарят:
– Миналата неделя сватбата беше още по-голяма – констатира единият.
– Беше, само дето имаше и акордеон към музиката. А и нас ни почерпиха, вярно – с по бонбона – казва вторият беззъбатко.
– Последната сватба на българи в тоя блок беше преди десет години, в нашия преди дванадесет – незнайно как се сеща първият.
Така, от коментар на коментар, разменени след интервали на философско мълчание, двамата приятели изпращат слънцето зад хоризонта, а кучетата отново започват да лаят по техните важни кучешки работи и да тичат напред-назад между блоковете.

Пламен Пиргов

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*