Сиромах човек – жив дявол

Преживелици

Всяка прилика с имена на герои, факти и събития е случайна. Макар че историята е истинска, в нея има на места елементи на художествена измислица.
И така, в едно полузапустяло село на Самоковска община живурка беден възрастен човек на име Илия. Той сега е някъде над осемдесетте, краката му не го държат, повече от времето лежи на железен креват, негов връстник може би. Въпреки трудната си подвижност, обича на залез слънце да се дотътря до вратата на малката си къщурка, да седне на стар дървен стол, да гледа залеза на слънцето и да пее една от своите любими песни, като „Зажни Ружо”. За него се грижи една от трите му дъщери, която сега живее с баща си и го радва с последната си малка рожба.
Човечецът е живял бедно, скромно през всичките си години, така живее и сега, което е характерно за простодушните и наивни хора навсякъде по света. По времето на соца Илия работеше в ТКЗС-то на селото, караше каруца, теглена от два червени коня. Беше нещо като вътрешен транспорт в стопанството. Вечер се прибираше уморен от хамалската работа, като не забравяше да се отбие преди това в селската кръчма. Спомням си го със странната походка, ръцете движеше по особен начин, може би от умората, натрупана през деня. Парите, които получаваше, не стигаха кой знае за какво, но за хляб и някоя и друга ракия все се намираха. С една дума – беден човек.
И тъй като на всеки се иска да разбере повече от житейските благинки, така и чичо Илия имаше апетит да хапне някой и друг път салам с лютеница, да удари от време на време по една мастика с лимонада или „облак” – мастика с мента, или да зарадва трите си деца с нещо. Това му бяха мечтите. Жена му беше вечно нещо болна и всичко лежеше върху неговите плещи. А пари човечецът нямаше. Това му беше накратко орисията.
Историята е някъде от средата на 70-те години на миналия век. Една нощ съдбата го съжалява и точно срещу празника на неговия светец св. Илия бай Илия сънувал странен сън. Светецът му се присънил усмихнат и окуражаващо го потупал по рамото. Казал му със заповеднически глас:
– Ще отидеш еди къде си, ще отсечеш еди кой си бор, ще го разбичиш, от него ще направиш кръст, ще го побиеш на покрива на барачката отгоре. Вътре ще издълбаеш кладенче, а от него ще изври вода. Тя ще бъде лековита. От нея слепите ще проглеждат, куците ще прохождат, немите ще проговарят, а ти ще събираш паричките от кладенчето, оставени за благодарност от многото посетители. Ще имаш и за лютеница, и за мастика, и за салам, и за някой и друг марципан на децата…
На сутринта след чудния сън Илия отишъл в ракетното поделение, при командира, разказал съня си и полковникът му разрешил да отсече посочения от провидението бор. От него направил кръста и всичко, както му е било заповядано. Поне така самият той разправяше всичко по-късно пред хората от селото.
Изкопал кладенчето и извряла „лековитата” вода. Това се разчуло бързо в селото, после в общината, а постепенно и в цялата страна. Закъсали хора има колкото щеш. Започнали свещениците да организират цели автобуси от поклонници, пък и нали сме на път за Рилския манастир, болните и вярващи люде, партийците нощно време в потайни доби и безпартийните по светло, започнали да пристигат в селцето. Всеки пускал от адет колкото обича, по някоя и друга пара, в чудодейния извор. Някои може и случайно да са се изцерили.
Става точно така, както светецът го е предрекъл. Имало парички за всичко.
Но една лоша нощ Партията ли тогава, селските ли завистници, погодили номер на Илия. Изсипали нафта в благодатното кладенче. На сутринта първите посетители открили разочаровани „диверсията”. Вестта за случилото се разпространила бързо и добрите дни за бедния селяк се свършили.
Не знам дали Божието провидение има пръст в цялата тази история, но аз съм склонен да мисля, че това е доказателство за поговорката „Сиромах човек – жив дявол”. Беднякът го е направил подсъзнателно за едното физическо оцеляване на себе си и на децата.
Сега Илия си седи по залез на стария стол и гледа малкото си последно внуче, което се учи да ходи. Кладенчето е зарито, но човечецът не може да не си спомня и за доброто време, защото леглото, на което спи, е точно на неговото място. Кръстът на къщурката стоеше наклонен върху покрива до преди няколко години. За известно време остана на сиромаха само прякора – Свети Илия.
А ако греша в преценката си за тази история? Тайните на съня са неразгадани като психо-физиологичен процес. И все пак, ако съществува Провидението? Боже, прости ми!
Пламен Пиргов