Сиромашка солидарност

Пламен Пиргов

Мека зима, спор няма. Икономисахме от отоплението някое и друго левче. Разшаваха се хората благодарение на плюсовите температури, които не са много характерни за януари и за нашия град. Всички се затичаха по магазините да хванат от многото промоции и да понапълнят почти изпразнилите се около празниците провизии.
Оживиха се улиците, които макар и заледени на места, не пречеха на гражданите да бързат на път към някой магазин, забравяйки за опасността, че може да се хлъзнат. Страхът, че промоцията можеше да свърши, направо ги окриляше – буквално и преносно. Когато се срещаха познати, нещо като поздрав стана:
– Знаеш ли, там и там са пуснали еди какво си на промоция! Успя ли
да си купиш?…
Или пък:
– Видя ли новата промоция на…?
Наскоро в една от веригите попаднах на истинска безценна находка от по-евтини стоки. Не можах да се въздържа и почнах да грабя основни продукти от струпаната камара. След някои основни биологични дейности от първа необходимост за човек може би е най-важно пазаруването.
За нещастие съм сбъркал купчината. Захарта, която слагах в количката, беше с десет стотинки по-скъпа от промоционалната. И точно когато мислех, че съм направил големия удар, една благородна дама се разкрещя по мене:
– Не, не, не там! Това, господине, е от скъпата захар. Тука е евтината, тука е! – и ми сочеше с пръст към съседни книжни пакети.
За малко дори да ми хване ръката и да ми покаже какво трябва да правя.
Десет стотинки, ама умножени да речем по две – голяма разлика, печалба или загуба, както искате го разбирайте. Какво високо благородство се изисква, за да отвориш очите на такъв заспал гражданин като мене, какъв голям жест е това да посочиш промоционалната стока на закъсал човек! Благодарих на госпожата, която беше завладяна от шопинг треската, и не спираше да ръкомаха към купчината с наистина келепирната цена. Тя не можеше да се успокои от факта какво велико и благородно дело е направила, като ме е предпазила от грубата, едва ли не фатална грешка, която би ми струвала двадесет стотинки отгоре.
Между другото, нещо странно забелязах в погледа на възрастната жена. В очите й имаше от блясъка на човек, върнат към живота, спасен от бавна гладна смърт. Някои от другите „промоционалисти” погледнаха с любопитство към нея, други направо ме съжалиха.
Разделихме се в преследване на червените етикети. Тя към едни рафтове, аз към други. На още две-три места в магазина успях да закръгля келепира до десетина лева. Вече бях внимателен. Страхувах се моята позната да ме не стресне назидателно отнякъде пак.
След мъчително промъкване между другите колички на многото купувачи най-голямото си попадение, направо в десятката, направих с водката на промоция – един лев по-евтина за половинката от нормално. Реших да си върна жеста към моята благодетелка, като посоча голямата разлика в цените на това велико питие с червен промоционален етикет. За голямо съжаление видях жената да напуска вече магазина с пълна платнена торба. Дали си беше взела от водката? И тъкмо щях да се провикна към нея, когато забелязах току-що изгрялата голяма луна учудено, смаяно да наднича през прозореца в магазина, за да разбере какво е станало толкова нещо вътре и какво предстои да става в страната изобщо.
А това си беше чиста проба сиромашка солидарност.