Спортът в Белчин – бяхме първи в окръга и сред първите в страната

Любен Янкулов

В близката история на обществения живот на Белчин особено място заема спортът. Няма да е пресилено, ако кажем, че такова спортно село в общината и окръга като нашето друго няма. Винаги сме били номер едно. Ето някои по-значими успехи на наши спортисти:
. За повечето познавачи на първо място могат да бъдат поставени футболистите от мъжкия отбор. Окръжният селски първенец и редовният участник в „А” окръжна футболна група, събираше на своето игрище почти цялото село и запалянковците от околните села и то години наред.
. С по-голям приз, но еднократен, са скиорите – втори в комплексното класиране на селата в държавното първенство.
. Детският футболен отбор бе финалист в републиканското ученическо първенство, както и за първенството на физкултурните дружества.
. Мъжкият баскетболен отбор е десетократен окръжен селски първенец и редовен участник в републикански първенства.
. Детският баскетболен отбор бе окръжен първенец. Изигра и две международни срещи с „Раднички” /Ниш/.
Да изброявам ли още – успехи имахме и в леката атлетика, мотоспорта, борбата, шахмата и т. н.
Но да започнем с футбола. Нали той е царят на спортовете.
Началото на този спорт в селото трябва да търсим през 40-те години на миналия век. По време на войната нашето училище беше превърнато във военна болница, главно за немски войници. От болничния персонал и по-леко болните бе сформиран футболен тим, който устройваше мачове с местните младежи. Игрището беше на Кръсто, до могилата. Двигател на тези прояви беше д-р Райкович, изключително добър организатор. В отбора на селото играеха: Асен Васов на вратата и пред него – Ангел Бучов, Крум Копаранов, Борис Човеков, Ангел Боюков и др. Тогава ние, многобройните малчугани, се нареждахме покрай вратите, които бяха от два кола и отгоре с въже. Когато топката летеше към нашата врата, коловете се бутаха навътре, за да увисне въжето. Момчетата отсреща пък правеха обратното. Така че можем да кажем, че първите футболни мачове при нас бяха… международни.
С края на войната започва и бум на този спорт. От любов към играта са завладени млади и стари. Футболният отбор на селото, вече под името „Юнак”, започва да бележи победа след победа в местните първенства. Ръководител на всички младежки прояви тогава беше Ангел Бучов. За съжаление, той загина при нелеп инцидент още преди да навърши Христова възраст. В една негова злободневка се пееше, че „кончетата на Пичо хвърчат по шосето”, в каруцата „Жив е той” се пее, а на игралното поле се нижеха победа след победа за нашите. На вратата обикновено беше Жмара /Дерилов/, в отбраната – Крум Копаранов, Дишо Бранков, Петър Бучов, а напред – Никола Бучов, Дишо Будинов, Ангел Човеков /Чеко/… Имаше тогава едно ляво крило – „малък, скромен, но юнак – туй е нашият „Спартак”. Водач на нападението беше винаги Ангел Бучов, а до него играеше Човеков.
Първото околийско селско първенство беше спечелено, естествено, от нас. В борбата за областната титла обаче ни победи Кочериново /сега град/. Важното обаче се случи – даден бе добър старт за успешно по-нататъшно развитие.
През 1959 г. бе извършена голяма административна реформа в страната. На мястото на околиите бяха създадени 28 окръга със съответните общини /подобно е и днешното административно деление в страната/. В нашия Палакарийски район бяха създадени две общини, една от които с център Белчин бани. На тази основа бе изградено физкултурно дружество „Алекси Мишев” с председател Ангел Фусков и организатор Кирил Човеков. Футболните отбори на „Вихър” /Алино/, „Устрем” /Рельово/ и „Юнак” /Белчин/ се обединиха в спортен клуб „Алекси Мишев”.
Началото на сборния отбор бе повече от успешно. Преминал квалификациите в бившата околия, след победи над отборите на с. Бодрово и на ДАП-София, нашият тим се класира за участие в „А” окръжната група, където играеше и „Рилски спортист”. Първи сезон в „А” ОФГ – първи успехи! Станахме есенен първенец на групата при наличието на седем градски отбора. Много успешен и авторитетен капитан на нашия състав беше Райчо Дюлгеров. Средната линия се държеше от Боре и Раше от Алино, а Любен Илиев и Коце Пиргов от Рельово играеха по крилата. Повечето от състезателите в този обединен отбор все пак бяха белчинци.
За съжаление, еуфорията след обединението бързо премина. Изпълзяха като змии междуселски клюки, обиди и дрязги, което наложи отборът отново да се раздели и да се създадат тимове в съставните села.
След „развода” съставът на Белчин прие името „Ботев” и веднага започна да пише своята славна история. На мястото на спортната фамилия Бучови /Ангел, Петър, Кольо, Тошинк/ дойде фамилията Човекови. Почти половината от този отбор, като се започне от тартора Киро и се премине през Малин, Николай, Симеон, Любен и Иван, бяха все Човекови.
От старите лъвчета, прославили „Юнак”, остана само Ехото – неизменният и неоспорим вратар на отбора. Капитанската лента беше сдадена от Стоян Ников на Ангел Боюков–Геле. Десният бранител Любен Бранков-Комуната отстъпи мястото си на Митко Копаранов. Деяновите братовчеди Любен и Иван бяха заменени от по-младия Славчо. Бързо се наложиха в титулярния състав Бобчо, Дине Фусков, Симеон Велков, Иван и Иван Машови, Митко Божилов, Любчо Зарев, Янош Аличков и др. /Да ми простят онези, които пропускам./. Все млади, надъхани, с голямо желание и всеотдайност. Как няма да бият!
…Припомниха ми един почти невероятен случай. Имахме важен мач, а десният ни халф Дине Фусков се жени. Отборът ни излиза от съблекалнята за „Физкулт-ура” и Дине се нарежда в редицата с екипа си. Игра добре, даже вкара чудесен гол, а невестата Иванка и сватбарите – какво да правят – дойдоха на мача…
За окръжно селско първенство по футбол играхме четири финала. И четирите пъти – със „Сливнишки герой” /Сливница – сега също град/. На четвъртия път успяхме да победим този отбор и така през 1965 г. спечелихме купата на селски първенец. Успешно деляхме мегдан с градски отбори – от Драгоман, Костенец и др.
Няма как да не спомена името на водача на нападението, голмайстора на отбора Ангел Вуков /Мацето/. В два от мачовете той се разписа и срещу „Рилецо”…
След окръжното започна републиканското селско първенство. Първо срещнахме първенеца на Врачански окръг – тима на с. Търнак. След загуба като гости с 3:4 победихме у дома с 1:0. След мача поканихме гостуващия отбор в кръчмата. Водачът на гостите ни честити победата и ни запита колко от нашите футболисти са от Самоков. Казахме му, че всички до един живеят и работят в селото ни, а той учуден възкликна: „Та вие с тоя отбор сте за „Б” група!…”
Следващият ни противник беше първенецът на селата около София – отборът на Световрачане. Там удържахме 0:0, но у дома ни биха с 1:0. По-късно разбрахме, че всъщност това е бил отборът на „Локомотив”, защото още следващата среща „световрачанци” загубиха служебно заради нередовни играчи.
Когато нашите тогавашни футболисти преминаха в графата „ветерани”, участваха в специално организираните първенства за тази възраст. В оспорван мач отстранихме основния съперник – „Рилски спортист”, и стигнахме до финал на окръжното първенство. Победихме отбора на Етрополе в Белчин с 3:0, но подценихме гостуването и се препънахме – 0:5…
Не случайно от Белчин излязоха редица добри футболисти, играли в елитни състави. Николай Вуков опази Герд Мюлер от „Байерн” в онази паметна среща на „Марек” за европейската купа. Николай Човеков бе основен стълб в отбраната на „Волов” /Шумен/. Сукото игра в „Сливен”, Любен Бранков с години пазеше вратата на „Марек” и т. н.
Две думи за треньора тогава. Известен далеч зад пределите на селото и общината ни – това беше кметът Анжело. Преди всеки мач той вдъхновяваше играчите с прочувствена реч, която всички знаеха наизуст и повтаряха с него. Тя започваше винаги с „Дойде денят…” и т. н.
Постоянният извор на добри футболисти, прославящи селото ни, не би бил възможен, ако не се работеше всеотдайно с децата и юношите. Тогава се организираха редовно първенства на училищни отбори и по спортни дружества. Организатор и вдъхновител на детския футбол при нас винаги е бил учителят Ангел Фусков. Определен принос имаше и учителят Ив. Будинов, който водеше децата на Алино.
х х х
Казват, че в Самоков децата се раждат със ски на краката. Но и в Белчин е същото. Разбира се, това бе по времето, когато годишно се появяваха в селото ни по над 50 деца. Нямаше момче, което да не е падало поне десетина пъти по пистите на Ридо, Под буки и Плазо.
По-значимите успехи на скиорите ни предхождаха победите на футболистите, макар състезателите и в двата спорта да бяха понякога едни и същи. Например Спартако – лявото крило на футболния ни отбор „Юнак”, беше и републикански селски първенец по ски дълго бягане.
През 1950 г. се проведе републиканско селско ски първенство в Говедарци с участието на отбори от Владая, Бистрица, Бели Искър и др. В бягането и в щафетата в челото се наредиха нашите представители Крум Караджинов /Молов/, Иван Кенанов, Борис Балабанов, Георги Ковачев-Спартак. Щафетата ни завоюва трето място в комплексното класиране. В алпийските дисциплини пък успешно се състезаваха Кирил Аличков, Иван Кенанов и др. Достоен наследник на Кенановия род е сегашният национал в биатлона Мирослав Кенанов.
Малко по-късно из редиците на белчинските скиори израсна Петър Г. Гилищаров. На окръжно първенство по слалом в Боровец той премина трасето за два пъти по-кратко време от съперниците си. Пешо беше единственото селско момче, поканено за скиор в гиганта в ските „Рилски спортист”. За голямо съжаление този талант загина нелепо при катастрофа.
Още по-впечатляваща е спортната кариера на Тодор Ив. Машов – дългобегач и биатлонист. Вярно, състезаваше се от името на „Славия”, но основата му бяха дали белчинските ски писти. Тодор е единственият български скиор в бяганията, който заслужи честта да представлява страната ни на олимпиадата в Калгари – Канада. Слуед това бе неизменен участник в националния отбор по биатлон.
х х х
Заслужено се гордеем и с успехите при нас на още един спорт – красивият и динамичен баскетбол.
Не би го имало този спорт в Белчин, ако учителят Димитър Фусков с неимоверни усилия не беше построил спортната площадка в училището и то с електрическо осветление. Той създаде и първите отбори по баскетбол – ученици и ученички. Първите, макар и неуверени стъпки, в тази игра направиха Иван Ников-Никошо, Христо Машов, Иванчо Божилов и малко по-късно – Пламен Балабанов, Иван Ст. Бранков, Иван Д. Бранков, Данчо Янкулов и още – почти цялото училище играеше баскетбол.
Бързо дойдоха и първите добри резултатеи – едновременно при мъжкия, женския и детския отбор. Какви невероятни, запомнящи се мачове сътвориха нашите момчета! Десет години поред те бяха окръжен селски първенец! Препълнената училищна площадка с млади и стари запалянковци бурно аплодираше победите на отбора срещу силните състави на Бобошево /сега град/ – първенец на Кюстендилски окръг, Гърмен – първенец на Благоевградски окръг. Особено приятно впечатление правеше играта на Николай А. Вуков, Дишо Аличков, Иван Ст. Машов, Иван Бранков, Пламен Балабанов и др.
Детският отбор под ръководството на Иван Будинов също стана окръжен шампион и получи право на международна изява. Е, връстниците на нашите деца от големия сръбски град Ниш ни „разказаха играта” и в двата мача, но имаше какво да се научи от тях, споделяше след срещите Будинов.
Женският отбор и съставът на момичетата-ученички също се представяше добре, но в Софийски окръг по това време при дамите властваше силният тим на Алдомировци.
х х х
Една по една угасваха спортните прояви в селото. През последните години от спортовете се развива като че ли само шахмат благодарение на амбициозния Митко Хаджийски – безспорен лидер на отбора. Проявите му обаче не надхвърлят рамките на организираните срещи от общинския шах клуб.
х х х
Това е кратката история на спорта в спортен Белчин. Това е история с много приятни спомени и поводи за размисъл. Тази история трябва да знаем, защото казват, че който не познава миналото си, няма бъдеще.
А какво е настоящето? Меко казано – тъжно. Игрището отдавна е пусто и празно. Даже откраднаха вратите на игралното поле.
Причините за сегашното положение ги знаем всички. Те са резултат от общото икономическо и социално развитие на селата в страната ни. От кога още на селата ни беше отредена „затихваща функция”…
Има обаче лъч надежда и този лъч съвсем не е незначителен, а все по-ярко искри от фондация „Възраждане на Белчин”. Освен със спорта, ние, белчинци, сме известни с чистия си въздух и с минералната вода. От близките планини – Рила, Верила и Белчаница, струи чист и пречист въздух, а полето с най-голяма надморска височина предоставя добри условия за развитие на земеделието. Съчетаването на тези предимства с упорита и умела работа на създателите на фондацията ще направи от Белчин все по-красиво и удобно място за живеене от местни жители и кандидат-белчинци.
Постепенно, но сигурно Белчин се превръща в европейско село от нов тип. Факт са вече модерната канализационна и водопроводна мрежа, обновеният селски парк с паметника на загиналите воини-белчинци, градинката с чешмите, басейните с минерална вода, музейно-черковния комплекс „Св. Петка”, разкритите от археолози доскорошни тайни на вр. Св. Спас и още доста придобивки, доказващи сериозните намерения на фондацията да възроди Белчин.
Ще се възроди ли обаче и спортът? Това е въпрос с много неизвестни. Вярваме на ръководството на фондацията. Пък, както казват руснаците – паживьом – увидим!