Старата къща

Христо Христов

Връщам се в старата къща.
Всичко е както преди.
Тя ме посреща все съща,
само дето мълчи.

Влизам във стаята тихо. –
Някаква снимка сама.
Гледа в прозореца ниско
сиво-бледа луна.

Няма из къщата никой.
Знае ли някой защо?
Никой от двора не вика. –
Вече няма кого.

Няма я старата къща.
Кучето някъде спи.
Вярно ли? –
Често се връщам
с детски сънни сълзи.

30 октомври 2012 г.