Гостува ни литературният клуб „Димчо Дебелянов” при читалище-паметник „Отец Паисий”
Иван Ненов
Вяра
Как да повярвам, че изгорялата трева
ще бъде утре свежа!
Ще бъде ли накълцаният камък утре –
темел за нов дом!
Как птицата с пречупено крило
ще литне утре във простора!
И ще покълне ли пшеничното зърно
в отровената пръст!
Добре, че е Вселената безкрайна…
/Нали, Айнщайн?/
А пък смъртта е сън със сънища
или без сънища…
/Нали, Сократе?/
Ако…
Ако не носиш свободата в себе си –
ти нямаш свобода.
Ако не носиш вярата във себе си –
ти нямаш вяра.
Ако не носиш любовта във себе си –
любов ти нямаш…
И ако всичко не е във сърцето ти –
сърце ти нямаш!
Обич
Не мога като младите да тичам…
Но още имам сили да обичам!
Във чужди тайни вече не надничам…
Но още имам сили да обичам!
И още с грижи все съм си „накичен”…
Ала намирам сили да обичам!
И даже като първолак да сричам –
все още имам сили да обичам…
Дори да ме наричате себичен –
аз още имам сили да обичам…
И за последно: със цветя окичен –
ще имам сили пак да ви обичам!
х х х
Искър Рилски
Не убивайте старите коне
Защо годините ми
винаги броиш,
а не пресмяташ ударите на сърцето!
Защо от косите се боиш?
Те са като бяла преспа.
Като цъфнал облак на небето…
Душата ми бездомна
при душата твоя приюти.
Скрий я в малката си шепа…
Слънчево-щастлива ще си ти,
макар и слепа.
Жестокост
Пръснахме се.
Разпиляха ни.
Ни род, ни родина!
Аз за теб съм звяр.
Ти за мен си звяр.
Човешко у нас не остана.
Кой ни докара до този хал!
Защо стъпкахме всички цветя!
Защо превърнахме очите
в кървави кладенци!
Пръснахме се.
Разпиляха ни.
Ни обич,
ни любов,
ни родина!
А сме били велика държава
на воини,
на поети,
на певци,
на зографи…
На картата пишеше
България
със златни букви!
х х х
Теменужка Веселинова
Вяра
Вярвах тогава,
когато горях…
Вярвах тогава,
когато изтлях…
Вярвах тогава,
когато останах без теб.
Вярвах тогава,
когато безразличието
ме уби.
Вярвах тогава!
Вярвам сега!
Без надежда няма да остана,
дори и сама!
Ще чакам
Ще чакам с тях,
а те ще са с мен
само в безразличен ден.
Ще остана с тях,
за да не съм сама.
А всъщност –
ще гния в самота.
Ще чакам с тях!
Но докога?
Как ще намеря
изгубената си душа?
+ There are no comments
Add yours