Стойчо Караиванов с дебютна стихосбирка – „Светилник“

Стойчо Караиванов дебютира на литературното поприще с книга със стихове под сиптоматичното заглавие „Светилник“. Десетките публикувани произведения са събрани в три раздела – „Злободневие“, „Роден край“ и „Интимни“.
„Този свят се жестоко обърка,/ животът ни стана непоносим -/ в каши ужасни ни забърка,/ сякаш на тръни седим./ Избиват се хора, сече се гората/ и никой не мръдва си пръст,/ замърсен е простора, пустеят полята,/ а народа разпъват на кръст“ – тези изповедни стихове на Караиванов са на задната корица на книгата, но те биха могли да послужат и за своеобразен предговор.
„Словото е светлина,/ светлината е слово./ Няма на света/ нищо наготово“, пък е веруюто на автора.
В дебютната стихосбирка той изразява и своето голямо признание към двама млади хора – Светлин и Нели, на които като достойни българи и самоковци посвещава творбите си.
Стойчо Караиванов е познат на мнозина наши съграждани, а и на гости на нашия град и района като дългогодишен водач на автобус. Той се изявяваше не само с шофьорските си умения, а и със своите песни и приятелско отношение, с които правеше неотразимо впечатление на пътниците и несъмнено подобряваше тяхното настроение в напрегнатото всекидневие. Авторът е и дългогодишен член на литературния клуб „Димчо Дебелянов“ към самоковското читалище-паметник „Отец Паисий“.
Поезията му пък се отличава със своята искреност и забележително родолюбие. Това може да се усети в „Прокопсия“ и „Съдба“, в „Улица задънена“ и „Крива сметка“, в „Разлъка“ и „Орисия“, в „Октопод“ и „Великото бездушие“, във „Валентин и Валентина“ и „Сиромах“, в „Обичам да пея“ и „Песен за Самоков“, както и във всички останали негови стихотворения.
Снимката на корицата на „Светилник“ е на самоковския турист и фотограф Добромир Фингарски. Книгата е дело на издателство „Приятел“ и е финансирана от Община Самоков.