Стоян Дечев: „Шишарката” пред хотел „Рила” се “роди” от 15-тонен гранитен блок

Стоян Дечев е автор на скулптурата „Шишарката”, поставена наскоро пред хотел „Рила“ в Боровец. Скулптурата е част от колекцията от произведения на изкуството на хотелския комплекс, подбрана от нейния куратор д-р Мария Василева. Стоян Дечев е роден през 1978 г. в Смолян, а живее и работи в София. През 2004 г. завършва „Скулптура“ в Национална художествена академия /НХА/ в София при акад. Крум Дамянов. Има следдипломна квалификация „Реставрация“ от Белгия /European Center of Restoration Techniques, Хаселт/. Асистент е в катедра „Рисуване“ в НХА и е един от основателите на Drenart – платформа за творчество и социално взаимодействие.
Голяма част от времето си през последната година Дечев е посветил на работа върху „Шишарката“ – творба от гранит, която вече е неразделна част от пространството пред хотел „Рила“ в централната част на Боровец. Разговаряме с него за идеята за скулптурата, как се появява произведение на изкуството от камък и как се вписва в атмосферата на първия планински курорт у нас.

– Г-н Дечев, как се появи самата идея за „Шишарката”?
– Идеята дойде от Мария Василева, която беше дългогодишен куратор на Софийска градска художествена галерия, а в момента като консултант на колекцията на хотели на „БиТи” съдейства съвременното изкуство да бъде част от интериора на хотел „Рила“ в Боровец. Ръководството на хотела има далновидността да залага на произведения на изкуството, които да направят престоя на гостите по-интересен и пълноценен.
След като обмислихме какво да се направи, стигнахме до идеята за шишарка. Искахме да не е натоварваща скулптура, а декоративна работа с изчистена форма, която да се свързва с името на Боровец и да стои добре на открито. Трябваше да се спазват доста изисквания – да издържа на тежки климатични условия, да бъде направена от естествен материал, да се впише в общата визия. Настилката пред хотел „Рила“ е от същия материал – розовеещ гранит „Черноморец”. Естествено, гранит има и в Рила, но това е национален парк и в него не могат да се добиват инертни материали. Затова докарахме гранита от кариера „Гранитово“.
– Колко време продължи работата?
– Една година. Този срок може и да изглежда дълъг, но работата наистина е много. „Шишарката” беше извадена от възможно най-големия блок, който тежеше 15 тона. Висока е 3,10 метра и тежи 6 тона. Закарахме я в Комбината за монументална пластика в София. Работих на открито, като шишарката беше на земята и периодично я завъртахме. Използвах само ръчни машини.
– Кой беше най-трудният момент?
– Изправянето. Трудна беше и преценката какво да се избере; изваждането на блока от кариерата. Имаше и опасни моменти, защото се работи с тежести. Най-рискованият момент, в който не знаех накъде вървят нещата, беше проверката дали всичко се получава – пробното изправяне. В такива моменти човек винаги има едно наум. Работата изискваше много време, но някога са правили подобни неща за много по-дълги срокове. Освен това правих всичко на ръка и нямаше как да се включат още хора. Нямаше как да се заложат допълнителни параметри и някой да върши грубата работа. Като автор трябваше да поема отговорност всичко да стане от един блок. И да се доверя само на себе си. Разбира се, оценката ще дадат хората, но аз съм доволен.
– Как е закрепена „Шишарката”?
– „Шишарката” стои от само себе си, защото е с широка основа и тежестта й е долу. Има бетон, който е само фиксиращ. Може да се премести само с тежка техника.
– Ценен ли е за вас опитът от тази работа?
– Да, беше предизвикателство, защото, както казах, трябваше да правя всичко на ръка. Работил съм и по-големи неща, но не в България. А тук за всичко разчитах на себе си. Изпитвам голямо удовлетворение, че се справих. Надявам се резултатът да се хареса на хората.
– Имате ли желание да видите „Шишарката”, тя е като ваше дете?
– Разбира се. При всяка възможност бих отишъл да я видя. А и в Боровец е толкова хубаво, че си заслужава. Скулптурата ще изглежда различно през различните сезони и ще има различно осветление. Тя се връзва като тема и като естествен материал с мястото, с хотел „Рила“ и с архитектурата наоколо, без да се натрапва и да пречи визуално. Това е още един камък в планината, но стои много добре – проста и ясна, вижда се отдалеч. Декоративна форма с ясни очертания.
Мисля, че ще има приятен контакт с хората. За да не стои като паметник е сложена директно на земята, без постамент. Искаме хората да я прегръщат, да се снимат с нея. Целта беше да направя работа, която да носи атмосфера и радост. Надявам се, че се справих.