Стоян Пашов: „Ученици, не позволявайте да посягат на нашите светини и Република!”

Днес честваме една от битките, които са записани със златни букви във военната история на третата българска държава. Изминаха точно 106 години от онзи паметен ден на 1913 г., когато воините от 7-а Рилска дивизия нанасят съкрушителен удар на десетократно по-многоброен противник и по този начин не позволяват на войските от извършения турски десант да обградят нашите части при Чаталджа и предрешават по-нататъшния победен ход на Балканската война.
Но преди да бъде записана със златни букви, тази битка е записана с кръвта на стотиците загинали български мъже от 22-и пехотен Тракийски полк, състоящ се изцяло от хора от тогавашната самоковска околия. За всичко това и последвалите още две войни за национално обединение на България тогавашните жители на Самоков решават да построят този величествен паметник на признателност и за вечна слава на онези, които са защитавали с оръжие в ръка Отечеството ни и никога не са се завърнали по домовете си.
В онези изключително трудни военни и следвоенни години самоковци, с решаващата помощ на тогавашния самоковски гарнизон, са съградили този паметник и така са отдали заслуженото на онези, които са оставили костите си при Булаир, Калиманица, Криволак, Кота 1050 и по бранните полета на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Така те са завещали на всички следващи поколения, минавайки покрай сградата на читалището, никога да не забравят тези герои, от които са останали само черните забрадки на майките и на вдовиците и тежкия живот на сираците, но са защитили най-святото – България!
Уважаеми госпожи и господа, през тази година се навършват 160 години от създаването на самоковското читалище. Създадено през далечната 1859 г., в годините на робство, когато все още не е имало свободна самоковска община, но вече е имало място, където се е събуждал свободният български дух. 160 години този дух е жив и вярвам, ще живее и занапред в нашето читалище.
Особено съм щастлив, че успяхме да посрещнем юбилейната 2019 година с обновена сграда на читалището. Така се изпълни една отдавнашна наша идея и днес можем да положим венци и цветя пред паметните стели на читалището с чувството на наследници, способни да оценяват, съхраняват, творят и надграждат. Днес спокойно можем да кажем, че всички усилия са си стрували, гледайки тази прекрасна сграда, с която редица поколения самоковци са пораснали и ще пораснат – все така монументална и тържествена.
Тук е мястото да изкажа нашата благодарност на всички, които дадоха и продължават да дават своя принос за направеното – на екипите на Министерствто на земеделието, на Министерството на културата, на г-н Владимир Георгиев, на г-н Петър Георгиев, на г-н Пламен Ангелов, на всички членове на читалището и на читалищното ръководство – без вашата помощ всичко това нямаше да бъде възможно.
Благодаря на всички присъстващи на днешния празник – нашите съграждани, нашите гости, представителите на Националната гвардейска част на Българската армия, на духовници, учители и ученици за възможността заедно да усетим и се преклоним пред родолюбивия български дух, който е накарал нашите деди и прадеди да построят този паметник – стожер на духа и културата, пазен от най-святото – имената на загиналите за отечеството.
Скъпи ученици, искам специално да се обърна към вас – да погледнете тези каменни воини и тези орли, които бдят над нас, и да ви призова и вие – бъдещето на Самоков, да бдите над нашите светини и да не позволявате никой да не посяга на тях и на нашата родина Република България.

/Из словото на Стоян Пашов на честването на 106-годишнината от Булаирската епопея/

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*