Супер… мега… гига… и така нататък

В бр. 85 на в. „Приятел” от 1 ноември т. г. е поместено становището на работна група от специалисти, натоварени от Общинския съвет със задачата да докладват за състоянието на „Рила-Самоков 2004”АД.
Не познавам участниците в групата по понятни причини, вече 44 години не живея в родния си град. Това не означава обаче, че съм престанал да се интересувам от развитието на Самоков, от проблемите на обикновените хора, живеещи на територията на общината. Особено в днешно време, когато българите се лутат по пътя на див и нецивилизован капитализъм, без спазване на правила и норми, без ясно значими закони, без морал, нравственост и да кажем направо – без човещина. Безработицата в града отдавна надхвърли 3000 души, никой не вярва на управляващи, партии, прокуратура и съд; стачкува се вместо здраво да се работи и страната върви към пълна анархия.
Всеки читател на поместените констатации от работната група след внимателно прочитане два или три пъти става наясно, че в крайна сметка нищо не му е ясно.
Четивото е криминален роман за действията на групировки с висока криминална енергия, намерили подходящото време и подходящото място да вършат каквото поискат, при пълната липса на съдебен и банков контрол. В сценария нищо не липсва, има дори и труп.
Нека да проследим накратко игрите на част от артистите.
Софийски окръжен съд на 20 октомври 2005 г. регистрира акционерно дружество с капитал около 30 млн. лв., от които внесен в момента на регистрацията 5.5 млн. лв., т. е. 1/6 /закръглявам навсякъде цифрите, за да не ни погълнат/.
Участниците са четири. Община Самоков, притежаваща 1/4 от капитала, „Контракт 99” ЕООД, „Главболгарстрой” АД и „Енергокомплект” АД със съогветно 51 %, 16 % и 8 % от общия капитал.
Една година преди това е подписано „Споразумение за учредяване на акционерно дружество” с крилатата цел „Развитие, изграждане и експлоатация на курортно-туристически комплекс „Самоков – Боровец – Бели Искър”.
Накратко казано, ще се строи „Супер Боровец” – курорт на мечтите! /Да прощава Анджел, че ползваме негов патент…/
Този курорт трябва да осигури поминък на населението, а защо не и да засенчи всички световно известни европейски курорти! /С инфраструктура на най-високо ниво, с традиции и култура, преживели всякакъв вид приливи и отливи, намиращи се на час-два път с лека кола от дома на курортиста. При жестоката конкуренция е необходимо непрекъснато сваляне на цените, разнообразяване на услугите и намаление на печалбите, само и само да се привлекат посетители…/
Община Самоков по моето лично мнение е най-почтеният от участниците. Участва със запорирането на 38 общински имоти, намиращи се в района от Горната махала на Самоков до Боровец. Оценката на 1 кв. м от 3.70 лв. е занижена и нереална, но това е тема за друга дискусия. Запорираната земя обаче е реална!
Останалите играчи в почтеното начинание внасят реално най-много 1/4 от заявените капитали според процента си на участие.
И учениците вече знаят, че в България, страната на неограничения безконтрол, днес внасяш в банката някаква сума по някаква сметка, доказваш с извлечението наличната сума, която е необходима пред когото трябва, и след половин час прехвърляш парите обратно.
Фирми и дъщерни фирми са внасяли и изнасяли, откривали и закривали определени суми парични знаци. Фиктивни фирми с фиктивни суми за фиктивна цел… Вероятно днешните ученици знаят още една подробност. Без да си внесъл дори един лев, можеш да докажеш внасянето на десетки милиони, стига да имаш подходящите хора в банката.
А ако ти имат пълно доверие и в съда, тогава „Твоя е земята и всичко, което е върху нея!”, както в стихотворна форма се е произнесъл Ръдиард Киплинг.
* * *
В „Споразумението”, което 9 години по-късно се очертава като пълно недоразумение, са описани финансирането, изграждането, експлоатацията, привилегиите за акционерите, приоритетите и т. н. Това е нормално при защита на монопола по пътя към светлото бъдеще на този „мегапроект”, очертаващ „гига перспективи” за самоковското население.
На всички е ясно, че предварително обявените 15 млн. евро дружествен капитал /от които налични най-много 4/, няма да стигнат дори за изграждането само на един скромен хотел. За „Супер Боровец” липсват още половин милиард евро, но това е финансова дреболия. Ще привлечем богаташи от цял свят, те ще превеждат десетки, стотици милиони. Ние ще строим, ще прибираме комисиони, ще трупаме дивиденти, ще изградим курорт за чудо и приказ и за назидание на Бормио, Мадона ди Кампильо, Гармиш-Партенкирхен, Гренобъл, Шамони, Сен Мориц, Давос, Кицбюел и т. н., ще докараме милиардери от цял свят да си прекарват почивките в Боровец…
Година по-късно едноличният собственик и управител на основния акционер /с 51 % дялово участие/ е погребан скоропостижно със съответните почести.
През следващите 7 години нищо трагично повече не се случва, освен нови общи събрания за избори на съвет на директорите по нищоправенето, за годишен счетоводен баланс, промени в устава на дружеството и т. н., и т. н.
Започва вътрешно прехвърляне на акциите, при което на човек му настръхват косите от замаха на сделките.
На 28 юни 2007 г. г-жа Весела Кюлева по неизвестни причини и срещу неизвестна цена извършва най-умната си постъпка в живота. Продава акциите си на „ГБС”, който става собственик на 75 % от всичките акции. С това свое решение г-жа Кюлева прави сериозна крачка ако не към безсмъртието /засега технически невъзможно/, поне към възможността да преживее живота си, без да бъде прекъсван насилствено…
Само няколко часа по-късно, на 29 юни 2007 г., по светло още /през юни денят е най-продължителен/ „ГБС” продава 92 % от акциите си на „Боровец Инвестмънтс” ЕАД, дъщерна фирма на друга фирма – „Боровец Инвест БВ”.
Тази фирма е известна с това, че никой нищо конкретно не знае за нея.
Намира се или в Холандия, или на Малките Антили, във всеки случай в пълна мъгла.
Дъщерната фирма, пръкнала се на бял свят само 7 месеца преди това действие, взема кредит от 61 млн. евро от майка си, за да си купи „акцийки” от „ГБС”. Така се подразбира от текста, публикуван във вестника.
Ако това е факт, а не печатна грешка или недоразумение, „ГБС” дължи доста сериозни данъци на държавата България – от порядъка на милиони.
Ако си гледа службата, на данъчното му предстои доста сериозна работа. Може и да се лъжа…
След това в криминалето се забъркват българско представителство на Оманския държавен фонд – казано на жаргон – „мулета” или „синигери”, явяват се арабски имена, които човек изговаря със страхопочитание, ставайки неволно прав от стола.
Уникална за световното банково дело и практика е случката на 4 октомври 2007 г.
Заемодател дава заем от 8 млн. евро на заемополучател със същото име. Единият джоб дава заем на другия джоб със знанието и съгласието на съвета на директорите, банката, всички участници в акционерното дружество, без никаква реакция по-късно на данъчните власти, прокуратурата и съда.
„Боровец Инвестмънтс” изпира 15 млн. евро, единият джоб плаща лихви за заема си на другия джоб и пита за нови заеми.
Съветът на директорите, получаващ всеки месец вероятно прилично възнаграждение, одобрява нов заем в размер на 7 млн. и нещо. Липсва протокол за новия заем, запазва се пълната анонимност, важно е да си поиграем с лихвените проценти, без да се провокира данъчното облагане…
Като нищо не се строи, акционерното дружество набляга върху лихварство и то при 12 % годишна лихва. Никой не се замисля, че фиктивните заематели могат да обявят фалит, та да отмъкнат и заем, и лихвите с него.
* * *
Да оставим работата на специалистите по пране на пари в особено големи размери. Международната мафия със сигурност има вече респект от челния български опит. Също така има какво да научат правната, данъчната, банковата система. Да престанат с „тълкуването” на закони, а да се заемат с прилагането им.
Оценявам този сизифовски труд на работната група, въпреки някои недостатъчно добре поднесени факти и недостатъчния брой документи. Тя си е свършила работата поне пред самоковската общественост. Дано заинтригува със своите оценки и констатации и съответните органи.
Използвам случая, за да се замислим за чукащия на вратата пореден мегапроект „Супер Говедарци – супер Сапарева баня”.
Посещаваме с моята съпруга зимни и летни европейски курорти, когато се удаде възможност. Имаме доста добър поглед по разбираеми причини при по-скромни и по-евтини дестинации. Не става въпрос за Сен Мориц или пък за Давос – там цените са невъзможни за обикновените хора. Нека направя едно сравнение със селцето Шател /„Сhatel”/ във Франция, намиращо се близо до границата с Швейцария /Шател се намира в Савойските Алпи, в долината на d,Abondanse Departament Haute-Savoie, на 1190 м надморска височина/. Още преди 20 години там са изградени хотели, писти, пътища, инфраструктура. Селището се посещава от туристи и скиори около 6 месеца в годината и разполага с леглови фонд от 20 хил. легла. Там постоянно живеят 800 души. Половината от тях са пенсионери, местни жители, останалите обслужват писти, хотели и ресторанти. Природата е запазена, защото пистите не са повече от 15-20 км, има доста добра маркировка по планините наблизо за туристи и пешеходци. Шател има надморска височина като Боровец и често липсва през зимата достатъчно сняг. Вече никой инвеститор не влага капитали в ски писти и лифтове под 2000-2200 м надморска височина. Никой няма излишни 500 млн. евро или 1 млрд., за да ги хвърли на вятъра.
С тези скромни и непрофесионални оценки не искам да бойкотирам работата на специалистите и заинтересованите. Бъдещето на Самоков и България е в туризма. Но нека не се стремим към „супер”, „мега” и „гига” проекти.