Тежките последици от грешните решения

Динамичният политически живот в последните дни постави на заден план тежък икономически проблем в страната ни. Стотици, хиляди работници в гр. Сопот месеци наред бяха оставени без заплати, а в последно време и пред угрозата от съкращения. Освен военните заводи друга промишленост в района няма. „Единственият светъл лъч” е пренасочването на квалифицирана работна ръка към окопаване на градинки и беритба на рози. За жалост в момента това е единственият изход, ако въобще е решение на проблема. Казвам в момента, защото причината за това състояние е в далечната 1992 г., когато един министър-председател обяви, че България ще бъде миролюбива страна и няма да произвежда оръжия.
Военно-промишленият комплекс беше отрасъл със значителен дял в държавния бюджет. В него работеха голям брой квалифицирани инженери и работници, с едно от най-доброто оборудване в страната ни, с голяма материална база, с утвърдени външни пазари.
За кратък период самите ние унищожихме научния си потенциал, материалната база в тази област и най-вече загубихме утвърдените с годините пазари.
Няма друга страна в света, която да е прекратила военното си производство. Дори Унгария спря производството на някои военни изделия, но забележете! – срещу компенсации от САЩ.
Днес Германия сдържа поведението си срещу арогантните нападки от Гърция само и само да запази пазарите си.
Спирам се на този факт, защото сме изправени пред друго важно решение – за или против ядрената енергетика.
Ако военно-промишленият комплекс е част от икономиката на една страна, то енергетиката се е вляла в цялото ни общество – от малкото цехче до високотехнологичните заводи, от хамбургера до компютъра, от електрическата лампа до светлинните ефекти на рок концертите.
Взетото преди години неправилно решение е грешка с тежки последици, но второ грешно решение ще бъде престъпление. И ако това грешно решение обхваща мащабите на енергетиката, това ще бъде национално предателство.
Изборът, през който сме изправени на референдума, е важен, независимо че агитационните табла в града ни, които по време на избори са препълнени с плакати, до скоро стояха „голи”.
Нека следващите поколения нямат участта и проблемите на работниците от военните заводи в Сопот.

Николай Малчев