Типични грешки при употребата на местоимението-съюз „който“ в устна книжовна реч

Мария Деянова

Много честата и снизходително оправдавана грешка е пренебрегването на специалните форми за пряко и за косвено допълнение на относителното местоимение който в случаите, когато въвежда подчинено определително изречение и се отнася за лице. Например: „…един човек, който /вместо когото/ ние познаваме отдавна“ /Радиопрограма „Хр. Ботев“, Арт-ефир/; „Адвокатът, на който /вместо на когото или комуто/ той искаше да повери защитата си, отсъстваше“ /Устна реч/. Тази грешка сега само бегло припомняме, защото е доста отдавна критикувана и обяснявана. Тук ще се спрем на неумението – или небрежността – на някои носители на българския книжовен език при продължителна употреба на който, отнасящо се към всякакви определяеми съществителни.
Грешката се среща не само във всекидневната реч на битова тема, а и в речта на някои водещи на образователни и други предавания по националното радио и телевизиите. И още по-често – в изказвания на техни гости, включително високообразовани хора на науката, изкуството и пр.
Привеждаме примери, записани през последните 7-8 години от предавания предимно по радиопрограма „Хр. Ботев“ и БНТ: „Намерих една статия, която той е правил извадки от нея“ /А. Д., научен сътрудник, „Хр. Ботев“, 30.12.2013/, вместо от която; „Има още едно погребение, което искам да обърна внимание на него“ /Н. О., археолог, bТВ, 22.09.2013/, вместо на което; „…Божия съд, който всеки в своя ден ще застане пред него“ /Свещеник, „Вяра и общество“, НТВ, 18.12.2012/; „…лингвистични кръгове, които той много е бил известен в тях“ /“Хр. Богев“, Арт-ефир/; „…филм, който се говори за него много в последно време“ /пак там/; „Избирам по-малко известни факти, които ще трябва да прелетим над тях“ /Водещият в „Премълчаната история“ от програма „Знание“ на „Хр. Ботев“, 10.04.2019/, вместо над които; „Това е кадър, който /… М. Д./ спечелих конкурса с него“ /Програма „Хоризонт“, 29.12.2017/, вместо с който. Гостът е фотограф, биолог.
Тази небрежна, забързана употреба на основната форма на съюзната дума /безпредложната/ и на неизбежната последвала „компенсация“ води до по-дълго, логиески нестройно и по-тежко възприемано изразяване. Защото мисълта на слушателя отначало се насочва към субектна функция на местоимението, а след това тя е принудена да я замени с обектна. Докато нормативният словоред на предлога прави израза целенасочен и кратък. Бързото говорене се оказва „нерентабилно“!
В някои по-редки случаи предложният израз се усложнява от необходими ограничения, например изразено с част, някой. То също се поставя пред него, например: „Другите зони, голяма част от които ще са пешеходни…“ Но в Арт-ефир на 16.09.2020 чухме: „Другите зони, които ще са голяма част от тях пешеходни“. Или: „Да се разчупят клишетата, които се повтарят за писателите, които някои от тях /без пауза! – М. Д./ са…“ /Водещата в Ефир „Знание“, 11.03.2016/, вместо някои от които.
В „Основна българска граматика“ /1944/ от чл. кор. Л. Андрейчин четем: „Ако относителното местоимение служи като притежателно определение на някое съществително в подчиненото изречение, това съществително се поставя на първо място, например: „…пренесоха Индже до пруста на къщата, в двора на която беше паднал /Й. Йовков/.“ – А в Ефир „Знание“ чухме: „Членувахме в консорциума, който идеята на тоя консорциум е да…“ /“Хр. Ботев“, 06.02.2020/, вместо идеята на който – двойно по-кратко; а още по-кратко: чиято идея.
Но за голямо съжаление някои съвременни носители на книжовния език са се отрекли от употребата на това ценно местоимение и предпочитат така: „Вече се обаждат и родители, които техните деца са в момента на екскурзия“ /Говорител в БНТ, 04.04.2013/ вместо чиито деца или децата на които.
А ето и излишна /по навик?/ употреба на който в писмена научна реч: „…посвещението като извънтекстов елемент свързва личности, които са ги сближили общото дело и общите цели“ /“Паратекстът и художествената творба през Възраждането“/ вместо личности, сближени от…“