Трети март зове за отговорност днешните поколения

Националният празник в града ни бе ознаменуван с впечатляващ спектакъл на пловдивската танцова формация „Елика”. Преди това пък многобройно факелно шествие тръгна с маршова музика под звуците на оркестър от Девическия манастир и по старата главна улица стигна централния площад „Захарий Зограф”. Начело вървяха млади хора в гвардейска униформа с родния трибагреник, а участници в клуба на любителите на историческо оръжие „Чакър войвода” бяха яхнали мощни коне.
Шествието се спря пред паметника на опълченците, където кметът Владимир Георгиев и председателят на Общинския съвет Мая Христева положиха венец.
„За падналите герои и честта на майка България – огън”, изкомандва председателят на „Чакър войвода” Георги Николчев и за радост на присъстващите гръмнаха три черешови топчета. Пушечни залпове допълниха приповдигнатата и без това празнична атмосфера.
„Свободата е идвала ден след ден със смъртта на героите, а Руско-турската освободителна война е завършекът на борбата… Мисията на този ден е да ни сплотява”, заяви в словото си след това в читалище-паметник „Отец Паисий” кметът Георгиев.
Междувременно под звуците на химна тържествено бе издигнат голям трикольор. Докато от сцената гледаха портретите на Паисий, Ботев, Левски и други наши национални герои, прозвуча и „На многая лета”. От името на клуб „Чакър войвода” председателят Г. Николчов връчи грамота „Аз съм българче” на ученика Кристиан Барански, а грамота „Пазител на българщината” – на НУ „Станислав Доспевски” в лицето на директора Камелия Асенова.
Сред присъстващите бяха депутати, общински съветници, архиерейският наместник на духовната ни околия иконом Михаил Колев и други самоковски свещеници. Водеща на тържествената вечер бе Ралица Стоянова.
Честването продължи с чудесния спектакъл под надслов „Това е България” на пловдивската танцова формация „Елика”. Час и половина очите и сърцата на стотиците хора в салона се пълнеха с възхищение и гордост от прекрасната игра на танцьори на различна възраст, съчетали в едно ритъм и багри, хора и песни, слово и уникални сценични ефекти, атрактивни изяви с елементи на театър и акробатика, одушевени още повече от родолюбиви внушения и нестихваща емоция. Изразено бе и признание към руските освободители – прозвуча жизнерадостната „Калинка”, представен бе и темпераментен грузински национален танц…
Един празник като акт на преклонение пред паметта на загиналите за свободата и като зов за отговорност на днешните поколения.

Тодор Попов