Трифоновден и Трифон Зарезан

Трифоновден се чества на 1 февруари. На 2 февруари е големият църковен празник Сретение Господне, а на 3 февруари – св. Симеон.
Св. Трифон е мъченик, светец-лечител. Роден е в малоазийската провинция Фригия, в гр. Апамия. Произхожда от област, която се смята за една от прародините на лозата и виното.
Едва 17-годишен, си спечелва голяма слава, тъй като успява да излекува дъщерята на римския император Гордиан ІІІ. Наследникът на Гордиан обаче – Деций Траян, се оказва непримирим враг на християнското учение. Той заповядва всички по-тачени светци да бъдат изправени пред съд. Сред тях е и Трифон, който не пожелава да се отрече от вярата си и загива като мъченик – посечен е с меч през 248 г.
Св. Трифон се смята за пазач на лозята.
Народният празник Трифон Зарезан се почита от лозарите, градинарите и кръчмарите.
Имен ден имат Трифон, Трифонка, Радка и др.
Някои хора празнуват Трифон Зарезан на 1 февруари, други – на 14 февруари /по стар стил/, а трети – …и на двете дати.
Обичаите повеляват да се омеси хляб и да се свари кокошка, която да се напълни с ориз. Домакинята прави пита с 1 кг брашно и 1 чаена лъжичка сол. Брашното се пресява, за да остане само най-чистото. След това трябва равномерно да се посоли и от него да се замеси тесто, като се прибавят 2 чаени чаши хладка вода. Тестото се меси, докато започне да образува шупли. След това се изпича в добре загрята предварително фурна. Когато питата е готова, се покрива с памучна кърпа, за да не изсъхне кората ѝ.
В нова вълнена торба се слагат питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето. Там се прекръстват и от три главини всеки отрязва по три пръчки. След това отново се прекръстват и поливат с донесеното вино лозите. Това е известният ритуал „Зарязване”.
После всички се събират и избират цар на лозята. Тогава вече започва общо угощение. „Царят” се окичва с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. После сяда на колесар, лозарите го теглят и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята изнася вино в бял котел, дава най-напред на „царя” да пие, след което черпи и хората от „свитата” му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „Хайде, нека да е берекет! Да прелива през праговете!” Царят отговаря с „Амин”.
След като стигне до своя дом, „царят” се преоблича с нови дрехи и окичен с венците, сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за „цар” на този празник се избира заможен човек.
Следващите два дни, наречени във фолклора „Трифунци”, се почитат за предпазване от вълци. Тогава жените не режат с ножици, за да не се разтваря устата на вълка, не плетат, не предат и не шият. Приготвят обреден хляб и след като раздадат от него на съседите, слагат залци в кърмата на животните — за предпазване и на добитъка, и на хората от вълците.