Трябва ли му на Самоков химн?

По повод на идеята за химн на Самоков, с риск да не бъда разбран правилно, искам да изкажа и своите мисли по въпроса.
Първо, напълно съм съгласен, предвид сложността на идеята, че тя трябва да бъде предложена на всеобщо обсъждане.
Второ – до голяма степен споделям изказаното от г-жа Росица Тренкова по този проблем в миналия брой на вестника.
Но имам и свои виждания. Понятието химн означава възхвала в стих или песен. Ние, самоковци, обикновено се възвеличаваме с няколко неща. Едно от тях са самоковите, откъдето произлиза и името на града ни. Но дори и за миг не си даваме сметка, че чрез самоковското желязо индиректно сме поддържали мощта на Османската империя. Зографите наистина са достойни за уважение, но тяхното време безвъзвратно е отминало. А и колко са техните продължители? В спорта, освен голямото име на Петър Попангелов, за други малко се досещаме, особено през последните десетилетия. От икономически развития Самоков пък практически не е останало почти нищо.
Тогава какъв химн, възхвала, ще създаваме?
Всяка епоха създава свои химни. Да си спомним промените в историята на българските химни. Дори последният български химн е редактиран, т. е. пригаждан няколко пъти. Вярно е, че това е най-вълнуващият и общопризнат химн, който просълзява млади и стари. С редакциите е станал универсален, общобългарски, независим от идеологическите конюнктури.
Такова нещо с химна на Самоков може ли да се получи? Дълбоко се съмнявам! Моля да бъда извинен…
В Самоков, както казва Р. Тренкова, има поети, но въпросът, както бих допълнил, е с изключителна трудност. За музиката проблемът е още по-голям. Не защото, както казва тя, че нямаме композитори, което не е съвсем вярно, а защото музиката, заедно с текста, трябва да вълнува, да се запява от всички, да предизвиква умиление, да ни сплотява. Да се изпълнява по официални поводи и да ставаме пред химна с почит.
Всичко това обаче изобщо не е лесно и е почти невъзможно.
Така че защо ни е химн?! Не е ли по-добре да бъде песен. Песен, която с радост да се изпълнява и с удоволствие да се слуша. Често, по различни поводи, дори и в компания.
Такава песен Самоков има. По текст на Валентин Ахчийски и музика на Димчо Тосков, изпълнявана от групата към читалището. Хубава, приятна, съвременна песен. А нито Вальо има претенциите за поет, нито авторът на музиката се смята за композитор. Да не забравяме, че доста от съвременните популярни хитове са компютърни аранжименти на зададена мелодия.
А по стиховете на Иван Йончев знам, че е създавана музика, вероятно в стила на марша, отразявайки епохата около Първата световна война. Не съм го слушал в този вариант, но определено смятам, че въпреки искрения патриотичен дух, времето му е отминало.
Сега живеем в съвсем други измерения, при други проблеми и с други надежди. Други са и оценките от миналото. А противоречивото ни настояще не може да роди безспорен химн!
Същият проблем е и с Конституцията. И тя се променя съобразно своето време. А и според „силните“ на деня! Дано с химна на Самоков не стане така…

Христо Христов