Урок в живота

Васил Софин

На млади години в дома ни гледахме козичка на име Роза. Обичах да си правя майтап с нея. Обикновено й духвах в лицето и тя се ядосваше. Но ето, че веднъж Роза ме сложи на място.
С баща ми бяхме в гората за малини. С нас, като придружител, бе и козичката. Изкачихме една височинка, спряхме да си починем. Реших да подразня козичката пак. Наведен, духнах в лицето й. Тя, ядосана и бърза, отвори уста и ме захапа за перчема. Държи здраво и не пуска! Аз се дърпам и тя дърпа. Край, рекох си, останах без коза!… Баща ми се намеси засмян и ме спаси.
– Видя ли? – каза той. – Животните са като хората, и те имат нерви. Не ги дразни!
– Никога вече! – промълвих със сълзи в очите.
Научих си урока, урока на живота!
Всеки е в правото си, дори животните!