Химикът Севелин Петров

Памет

Шейсет години се изтъркаляха от тогава, но следите, спомените, които са се запечатили в съзнанието ми, не искат да умират, даже се явяват в старческите ми нощни сънища, галят пенсионерската ми душа и я карат да се усмихва.
То и моята младост премина в учителстване, близо 44 години, от които 41 директорски. И сега живея всекидневно с моите някогашни ученици и едни от тях ме благославят за това, че съм ги упътил в житейската им съдба, други може би ме ругаят, но смятам, че те сигурно са малко на брой. А и един пораснал, узрял мъж или жена, ако не може съвестно да прецени учителите си и да прости грешките им, е останал още в епохата на мезозойската ера. За такива личности се казва, че са пещерни човеци.
…През първите две години в самоковската гимназия по химия ни преподаваше Евтимка Преславска. Мила, добра жена, но в часовете й нямаше никаква дисциплина и дори и на тези, които искахме да внимаваме в час, не ни беше възможно.
А Севелин Петров укротяваше и най-твърдите бикоглавци. Беше едър, як, силен. С добра и мека душа, но същевременно строг и взискателен.
Беше и даровит оратор. През всичките мои четири гимназиални години на 24 май той изнасяше словото за светите братя Кирил и Методий. Словото му продължаваше близо час. Той не четеше, а говореше без запъване. Тогава си мислех, че е научил речта си наизуст. Може и така да е било…
По негов пример и аз при публични изяви не чета словото си. Написвам си го, прочитам го няколко пъти и готово. Сега слушам речи на депутати и президенти и виждам разликата между талантливите и другите. Севелин го биваше за оратор…
Както повечето тогавашни учители, така и той смяташе своята химия за най-важна и ни караше яко да учим уроците. А да пишеш на дъската химичните реакции и да знаеш валентността на толкова химични елементи никак не беше лесно.
…Преподаден ни е урокът за олово. Физическите свойства са лесни за помнене: сивобял метал, лесно се топи, изпаренията му са отровни. Обаче формулите за химичните му съединения са толкова много, че е трудно да се запомнят. Затова преди да започне учебният час дежурният, след като почисти черната дъска, взе учебника с формулите, извади черно пишещ дюлгерски молив и в дясната част на дъската написа химичните реакции на оловото. Ние всички видяхме написаното, но то се разчиташе само от двайсет-трийсет сантиметра разстояние.
Влезе Севелин Петров в час, извади бележника с имената ни и съобщи името на Александър Сайменов. Той си учеше редовно уроците. За нищо и никакво време Саймата написа химичните уравнения /преписа ги/ и започна да ги обяснява.
Севелин Петров се изненада. Сигурно си е рекъл: „То бива знаене, ама чак пък толкоз!” И нали имаше богат педагогически опит, приближи се до черната дъска и съгледа формулите… Разобличи ни! Победи. На Саймата не постави оценка…
Не мога да не споделя още два особени случая.
Пак имаме химия. Петров ни е преподал урока и прави затвърдяване на това, което ни е обяснил. Изведнъж вратата на класната стая едва не се разломи от силно думкане. Ние трепнахме и скочихме да видим кой е нарушителят. „Стойте си на местата и шум да няма. Нарушителят ще дойде отново!” – и Севелин застана до вратата. След малко – отново трясък. Севелин бързо отвори вратата и след два-три скока залови нарушителя. Хвана го за ушите и го шамароса. Заловеният нарушител ни беше известен. Той се беше самоизключил и беше дошъл в гимназията, за да покаже мъжество.
Тогава в гимназията нямаше охранители и в сградата можеше да влезе всеки. Обикновено биваше посрещан от прислужника Мито. Но байчото Мито не е могъл да знае, че въпросният дангалак е решил да приключи с гимназиалното си образование и да се преквалифицира като развейпрах…
И последният запаметен от мене фрапантен случай е свързан с моя първи братовчед Митко Рангелов Петров. Братовчед ми беше надарен с добро логическо мислене, уроците му се удаваха, най-добър беше по математика.
Вече е в единайсти клас. Предстои му матура. Класен му е Севелин Петров. И двамата са Петрови. Симпатизират си. Но моят по-особен братовчед се беше влюбил в една красавица. Тя пък беше лицемерна в отношенията си към дълбоко влюбения в нея младеж, ядосваше го. Той пропуши, взе да отсъства от училище. Беше дошъл месец май и той така бе изоставил ученето, че щеше да пропадне цялата му учебна година.
По това време Севелин Петров намира Митко в квартирата му и как го е съветвал, е тайна, но братовчед ми започна да влиза в клас, яви се на матура /а тя тогава беше задължителна/ и се дипломира.
Севелин Петров пък беше извинил отсъствията му. Как е намерил оправдателен документ, не ми е ясно.
Такъв съм го запомнил. Добър, строг, справедлив.
След няколко години се виждах с него като колега. Той беше станал методик по химия. Пасарел обаче беше присъединен към София и аз лека-полека позагубих връзките си със Самоков и с моите бивши учители, съученици и приятели…
Спомените обаче остават завинаги.