Холандци в Радуил или никой не е по-велик от хляба

Ако някой ми беше казал, че холандци ще пеят български песни и ще играят наши танци така, че да извикват сълзи в очите на много хора, нямаше да му повярвам. Но се случи, и то на радуилска земя, в деня на св. Богородица. Домакини и гости бяха невероятно изненадани от изпълненията на девойките и младежите от ансамбъл „Младост” от далечна Холандия.
На Илияна Божанова е заслугата тези влюбени в българските традиции холандци да включат в своето турне и Радуил. Тръгнали на 9 август от монтанското село Замфирово и през Вършец, Правец, Троян, Бобов дол и Кюстендил пристигнаха тук. След това пък продължават за Момин проход и Сапарева баня. За съжаление, късно разбрали за Бобфеста в Радуил през септември, иначе и този наш празник щели да посетят.
„Слушала съм за Бобфеста, минавала съм през Радуил, много ми харесва селото и реших да доведа ансамбъла тук. Обадих се в читалището и кметството на Радуил и получих тяхната благословия да гостуваме на празника на св. Богородица. Аз съм хореограф. Завърших Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив – моя роден град. Запознахме се с Естер Вилемс през 1988 г. Тя е основател, художествен ръководител и хореограф първо на детска група за български народни танци „Зарове”. После направихме ансамбъл със студенти, ученици и работници от Холандия. Кръстихме го „Младост”. Естер е от Ротердам и е невероятен човек, влюбен в българския фолклор, с тази любов е запалила и много свои сънародници”, разказа Илияна.
Ансамбълът пътуват из цял свят. Сегашната обиколка е под мотото „Никой не е по-велик от хляба”. 12 момчета и 13 момичета играят и пеят под акомпанимента на оркестър от 6 души – кавал, цигулка, акордеон, тамбура, контрабас и тъпан. Костюмите са шити в Пловдив. Тази впечатляваща композиция от песни, танци и ритуали е подготвяна цели две години. По един път месечно /в петък, събота и неделя/ участниците се събирали от цяла Холандия и репетирали. Някои от участниците играели и в други състави – турски, чешки, руски, холандски. Явно са много упорити, всеотдайни и затова постигат успехи, където и да отидат.
Много още неща можеше да ми разкаже Илияна, но музикантите дадоха началото на спектакъла и им тръгна като по вода. Нов асфалт на площада, сцена нова, открита, стотици хора, сергии, мирис на пуканки, кебапчета и невероятният спектакъл на чужденците. Ние, зрителите, даже забравихме, че това не са нито шопи, нито тракийци, нито добруджанци.
…Дълбока е връзката с майката земя, пръскат се семената на плодовитостта. Жените с песни и подвиквания подкрепят стопаните в тежката полска работа. Идва Коледа и коледарите обхождат домовете с пожелания за здраве и плодородие. Пуква пролетта и с право Северняшко хоро идва ред на гергьовските люлки. Девойките летят по сцената като птици и търсят сред мъжкото хора избраника на сърцето си. Нужен е дъжд за житата и тогава долита пеперудата за молитвата, а девойките танцуват в кръг – символ на живота. „Да вали дъжд, обилен като брашното, което пресявам. С капки едри като царевичните и бобовите зърна, които ви дарявам.” И идва краят на лятото. С първите лъчи на слънцето на нивата са вече жътварите и от първите скъпоценни ръкойки свиват „брадата” и заедно с нея се внася и първият хляб, замесен от новото жито. С бурна веселба, танци, подвиквания всички се прибират в селото с надеждата, че годината ще бъде плодородна…
Ето как с песни и танци младите, усмихнати и чаровни холандци превзеха сърцата и напълниха очите ни с красота. В края на спектакъла пък се изви хоро от няколко ката, на което до гостите се налови мало и голямо от селото.
От името на кметството, читалището и организационния комитет на Бобфеста на гостите бяха връчени кукла с народна носия, в. „Радоил”, плакат от Бобфеста, диск с български песни и хора и… нещо, което досега никой не им е подарявал – красиво изработена грамота с фигури на музиканти и танцьори – за участието в празника на св. Богородица.
Вечерта завърши с общо веселие и заря.

Димитрина Божилова