Цю Юан /или приказка за двата друма/

В изгнание бе Цю Юан
от тридесет години вече –
далеч от своя княз,
от двора му далече.
Той служил бе и дълго,
и вярно, и добре,
но как на клеветата
отровата да спре?
И тръгна Цю Юан
самичък из полето,
и в смут му бе умът,
и в скръб му бе сърцето.
При стария гадател
отиде най-накрай
и каза му: „Премъдри,
съвет един ми дай”!
Гадателят тогаз
откъсна от тревата,
прочитаща завчас
на бъдното словата,
и плочи костенурчи
обърса той от прах –
готов да види ясно
неясното във тях!
„Кажи ми – рече той,
при мен какво те носи!”
…И почна Цю Юан
със своите въпроси:

„Да бъда ли – той каза –
и честен, и открит,
или пред големците
да сменям глас и вид?
Да пазя ли аз чест,
за да си патя с нея,
или да гоня чин –
и чинно да живея?
Дали на скромна нива
скромен труд да дам
или да славя други,
та славен да съм сам?
Да тичам ли като жребеца,
метнал грива,
или да влача крак
със крантата дръглива?
Да литна ли на лебед
с полета висок
или до цопвам в локва
с крясък на гъсок?
Гадателю велик,
аз чакам твойта дума
на где да тръгна аз,
по кой от двата друма?
Светът е цял оплетен
в небивали лъжи,
крилото на комара
от бивол по тежи;
звънчето от пиринч
мълчи и се измъчва
пред гръмкия тънтеж
на дървената бъчва;
говори глупостта,
немее мъдростта.
Кому е днеска нужна
мойта чистота?”

Гадателят велик
тревата си остави
и рече с тъжен глас:
„Какво да се направи?
Околните предмети
самичък погледни
и разни ще ги видиш
от разните страни,
погледнеш ли оттук –
изглежда светъл мракът,
а педята от там
по-дълга е от лакът.
Науката е плитка,
животът е дълбок,
пред някои въпроси
измъчва се и Бог!
Затуй решавай сам
със своя ум – до края.
Аз друг съвет да дам,
просителю, не зная,
че моите плочи костни
и тайнствени треви
пред твоите въпроси
безсилни са, уви!”

Цю Юан
древнокитайски поет, живял 3600 години преди Христа

Можете да харесате

+ There are no comments

Add yours

*