Честит празник, учители!

От древността, по мостовете на времето, към нас идва съхранената памет на предците ни. За нас, българите, високо светят мечът, кръстът, буквите – свещени хоругви, величествени символи – книги, песни, приказки и легенди. Творчество, пренесло се навсякъде – по медните съдове, приказните сукмани и ризи. Най-изкусни зографи сипят щедро шедьоврите си по целия Балкански полуостров и извън него. И всеки от тях – със свои ученици и чираци, за да не пресъхне вълшебната река на знанието и изкуството. И следва кръговратът – учениците стават учители и пак, и пак, до мига, в който по големите търговски пътища тръгват хора към Европа, за да учат наука, да превеждат книги и учебници и да отворят очите на будните българчета.
Може би това е времето, когато се появява една дума, носеща в себе си обич като към родител, уважение към човек, стоящ много високо и заслужаващ възхищение. Думата е даскал. Със страхопочитание азбукарчетата са се обръщали с „Даскале”, а народът, разбрал огромната полза от тези хора, които отваряли очите и съзнанието, тяхното и на децата им, отличил ги с особена почит, обич и доверие. И това се предавало през времето – до ден днешен.
Днес обръщението „даскале” не винаги изричаме с уважение. В опитите за реформи, в експериментите с учебници и програми, в колебанието как точно да вървят след ученика парите за образование, образованието спира да бъде ценност, а мимолетно хрумване, родено на някоя политическа „седянка” и най-често от хора, които нямат един ден учителски трудов стаж или са далеч от сложната система на образованието и възпитанието.
Уважаеми учители, Вашите имена и лица ще бъдат помнени чрез постиженията на Вашите ученици. Вие сте призвани да преподавате и да прекарвате времето си с бъдещето. Вашата професия е призвание, отговорност. В един работен ден сте учител, но и актьор, приятел, сестра, лекар, търсач на загубени вещи, заместник на родител, политик и защитник на вярата, защото знаете, че ако изграждате с любов и истина, онова, което изградите, ще трае вечно.
Пети октомври е Международен ден на учителството. Този ден е само един от 365–те дни в годината, макар че всичките 365 са достойни за празник на хората, които дават знания и възпитават – учителите по цял свят.
Най-естественият начин една държава да постигне развитие и просперитет е да инвестира в образованието. В годините на прехода държавата загуби пътя. И превърна учителите в оцеляващи хора. А децата – в скучаещи и неграмотни младежи. Да, има добри училища, с добри учители и успяващи ученици, но те само показват какво би могло да е образованието за българските деца.
В последните години бяха вложени с 1,9 млрд. лв. повече в сектор образование. Започнахме цялостна реформа в областта на предучилищното и училищното образование, като изготвихме първият изцяло нов Закон за образованието от 1991 г. насам. С цел мотивиране на учителите и издигане престижа на учителската професия въведохме система за кариерно израстване, увеличихме заплащането на учителите с 20 %, инвестирахме над 27 млн. лв. в квалификация – над 50 % повече в сравнение с периода 2006-2009 г., увеличихме с над 1/3 психолозите и педагогическите съветници в училищата, открихме близо 6500 места за възпитатели.
В навечерието на този ден, в който международното учителство празнува, искам да кажем трите думи, които дължим на българския учител: чест, признание, уважение. В деня на учителя всички – институции, родители, ученици, сме длъжни да мислим за образованието като за една от най-важните съставки в чувството ни за национална принадлежност.
В заключение да си припомним думи, написани преди повече от 150 години от големия български предприемач Добри Желязков-Фабрикаджията от Сливен:
„…Трябва много да ся старайми за просвещението. Аз мисля, че от 100 души учени един може да излезе злодеец, а от 100 души неучени може да излязат 50 или 60 лошави. Пак ви ся мола, и на всичките съотечественици, да спомогнете колкото е възможно”.
Честит празник, уважаеми учители!

Ирена Коцева
народен представител