Четвърт век от полета на космонавта Александров

На 7 юни се навършват 25 години от полета на втория български космонавт Александър Александров.
В далечната вече 1988 г. от Гагаринската стартова площадка № 1 на космодрума Байконур в 17:03 ч. българско време със съветския космически кораб „Съюз ТМ–5”, заедно със съветските космонавти Анатолий Соловьов и Виктор Савиних, излетя и българският космонавт Александров към станцията „Мир”. На станцията по това време работеше третата основна експедиция, съставена от космонавтите Владимир Титов и Муса Манаров.
В Космоса отново /след Георги Иванов през 1979 г./ полетя син на България, който носеше в себе си свещеното, българското, и черпеше сили от силите на родната земя. На 17 юни 1988 г. – след 9 дни 20 часа и 10 минути в Космоса, екипажът се завърна благополучно на Земята.
Александър Александров е роден на 1 декември 1951 г. в Омуртаг, в семейство на горски работник и шивачка. Баща му е свързан с нашия край, завършил е Горското училище в Боровец. Александър израства като буден, любопитен и трудолюбив младеж. В училище има много добър и отличен успех. Като курсант е известен със своята воля и настойчивост. Познатите го описват като добър спортист, кавалер, общителен и същевременно сдържан, скромен и любител на книгите. Разбира се, преди всичко е устремен към полети.
Ал. Александров е военен летец първи клас, заслужил летец, летец-космонавт на Република България, бригаден генерал, доктор на техническите науки. Удостоен е с орден „Стара планина”. Герой е на Съветския съюз.
В космическата програма „Шипка” бяха предложени 40 експеримента с използването на 26 прибори и апарати. Характерно за експериментите беше, че те имаха силно изразена практическа насоченост. Равнището на науката и на промишлеността в България направи това възможно преди 25 години.
Вторият българо-съветски полет бе ярка проява на сътрудничеството с великата страна. Участието ни в полета бе необходимо за развитието на науката и техническия прогрес за нуждите на родната икономика.
И днес България активно участва в мирното овладяване на космическото пространство с уреди и апарати на международната космическа станция.

Иван Арнаутски