1 октомври – Ден на поезията

Изпращане

На младите, които напускат Родината

Иван Ненов

Какво за вас ще трябва да опазим,
да ви дадем по нещо за из път!
Ще чезнат дните като хляб нарязани,
когато гладни птици го кълват…

Носете думи – бащини и стари;
не ги заменяйте с валута там!
Ах, колко много в тях е скрита вяра
като в икони от старинен храм.

Вземете стих от Ботев и Вапцаров
и песните, приличащи на плач.
Когато спрете на последна гара,
запейте ги, преди да падне здрач.

Отивайте, но винаги помнете,
че наш,те кости ще останат тук…
Е – тръгвайте! Но първо целунете
земята ни – орана с кървав плуг.

Мечта

Христо Христов

Три кибритки запалени
в МРАКА.

Първата –
за да видя очите ти.

Втората –
за да докосна ръцете ти.

Третата –
за да открием ПОСОКАТА,
по която
да намерим
СВЕТЛИНАТА.

Падащи листа

Цветанка Василева

Брезите бели ми говорят
със падащите си листа.
И с чувствата ми бурни спорят,
че пуст без тебе е деня.

Ако до болка си обичал,
ако си вярвал в любовта
и нежно в друг си се заричал,
ужасно дълга е нощта.

Сълзите парят във очите,
сърцето чезне във тъга.
Без обич няма ги мечтите.
Светът е само тишина.

Листата с шепот се отронват.
Отива си със тях съня.
И спомените ме догонват.
Напомнят ми, че съм сама.

Жена

Зоя Станкова

За мене ти си река,
носиш ме години наред по течението,
и може би просто съдба,
но се давя в тебе със времето.

Зная, не заслужаваш нито сълза,
капчица, изгубена в тъмното.
Твоето име е просто жена,
но будиш в човека безумното.

Автопортрет

Василка Войнова

Русокоса, пъстроока,
горда и непримирима,
с душа широка и дълбока,
достойна за Мъжа – Любима!

Най обичам да танцувам
и пътувам по света,
всяка болка да лекувам
с ум, сърце и доброта!

Жена, Поет или Лечител –
ще нося кръста си със гордост,
защото Бог ми е учител
и българка съм по народност!

Все още

Райна Бакрачева

Все още искам да живея
и стиховете да редя.
Не искам тихичко да тлея,
в борбата нека да умра.

В сърцето ми докрай ще има
безумна нежност в любовта.
Душата ми не е делима,
а огнен път на пролетта.