100 години от смъртта на самоковците в Крива вада

Почивайте в мир, неосъдени души!

Всички разумни хора са чували за една прекрасна сентенция на знаменития старогръцки мъдрец Софокъл: „Много са чудесата на природата и най-велико от всички е човекът“, и които сте разбрали: човекът е бог или животно. Но може би все пак трябва да говорим за хората такива, каквито са…
А понякога се сблъскваме  с почти невероятни идиотщини. Умението да си покорен не е по-малко от силата да заповядваш. На кого е нужна войната? Може би само на хирурзи – за да се обучават. Почнеш ли неразумна война, заприличваш на въдичар, който лови риба със златна въдица. Е, какво от това? Ликвидираш прекрасни личности, които са помагали на хората. И се кланяш на някакви политически велможи, които те гледат снизходително, даже вледенени от гадни емоции.
Започвам това писание, преклонил глава пред гробовете на моя дядо Никола Бичаков и на моя вуйчо Петър Есов, унищожени прекалено зверски /защо да обиждаме животните/, разфасовани най-идиотски от някакви случайни индивиди на 27 септември 1923 г. в местността Крива вада край Самоков. По същия начин с тях изчезват в небитието още 12 интелигентни хора от нашия прекрасен и достоен град. Четири души от тях са юристи, завършили престижния факултет на Софийския университет „Климент Охридски“. А един друг е възпитаник на швейцарската правна школа. Повечето от другите са местни активисти на Българската работническа социалдемократическа партия /тесни социалисти/.
Няма съд, няма присъда /както казват някои юристи: „На съда всичко е ясно, да влязат убитите…“/. Какво е ясно и какво не е знае само Всевишният. Останалите вълци ги яли!
Преди много години един мой познат овчар от село Продановци ми разправяше: „Шпицкомандата даже не използваше огнестрелно оръжие /да не си хабят патроните и да не се чува надалече/, а си въртяха сабите, ножовете, щиковете. Ние, овчарите, дивеехме из рида и се чудехме на злокобното мълчание на природата…“
Такава ли трябва да бъде човешката същност? Не е ли нужно спокойствие, щастие, братство между всички хора?
Почивайте в мир, неосъдени души!

Чавдар Ангелов

Авторът е журналист, бивш зам.-главен редактор на сп. „Лов и риболов“. Син е на самоковския писател и журналист Славчо Ангелов. Написаното тук е по повод на 100-годишнината от Септемврийското въстание /23 септември 1923 г./. На 27 септември 1923 г. на Крива вада край Самоков са избити без съда и присъда 14 самоковски граждани, арестувани преди въстанието, на 12 септември. Сред тях са народният представител Борис Хаджисотиров, бившите помощник-кметове на Самоков Михаил Конев и Коста Петрунов, лидерът на сдружените земеделци в околията Димитър Димов, посочените по-горе Никола Бичаков и Петър Есов и още осем изявени местни обществени дейци.