История, Култура, Новини

109 години от Булаирската епопея

Във вторник, на 8 февруари, Самоков почете 109-годишнината от победната битка срещу турците край Булаир през Балканската война – на 26 януари /по стар стил/ 1913 г. В изпълнен с героизъм и жестокости сблъсък 7-а Рилска дивизия /в състава на която е и самоковският 22-и пехотен полк/ се покрива с неувяхваща вече втори век слава. Нашите воини сломяват доста по-многоброен противник и така допринасят за създаването на условия за окончателния победен ход на войната, завършила с превземането на Одрин през март и подписването на мирен договор през май.
На самия 8 февруари т. г. пред паметните стели на читалище-паметник “Отец Паисий” бяха положени венци от името на Община Самоков, архиерейското наместничество в града ни и читалището. Сред присъстващите бяха зам.-кметът Люба Кленова, секретарят на Общината Ангелина Вангелова, архиерейският наместник в Самоков ставрофорен иконом Михаил Колев, председателят на читалище-паметник “Отец Паисий” Стоян Пашов и др.
По повод годишнината по-долу цитираме части от дневника на военния свещеник Христо Кондоферски – абсолютно автентичен документ, видял бял свят чрез издателство “Приятел” за пръв път през 2012 г. благодарение на внука на свещеника инж. Александър Кондоферски, опазил това изключително четиво до наши дни. Поради своята достоверност и значимост и заради големия интерес книгата – “Дневник по Балканските войни през 1912 и 1913 г.”, претърпя по-късно още две издания. 

“26.01. …Канонадата започна от крепостите точно в 7.30 ч. сутринта и то в размер, много по-силен от досегашните… Днес се очакват сериозни сражения от турския десант, който е вчера направен, и днес мислят наново да правят…
…боят траеше непрекъснато; гърмежите, турски и български, се смесваха и представляваха едно грамадно кипящо гърне с вряла вода: всичко бе оглушало, като от време навреме се различаваха пушечни, топовни и картечни гърмежи. Турците се опитали да ни обходят и атакуват с приготвената си за тази цел кавалерия и то с много гъсти колони, но не сполучиха, защото нашите войници, прикривани от мъглата, ги контраатакуваха и отблъснаха, като оставиха турците маса лешове. В най-критичния момент 4-а дружина от 49-и полк и 9-а знаменосна рота от 22-и полк подкрепиха отслабналите си другари в предната линия и с дружни сили отблъснаха неприятеля, а 50-и полк, който беше резерв, беше и той готов да се нахвърли в предните редове на нож, но не стана нужда…
…започнаха да дохождат по-голяма маса ранени: грозна олелия идеше от вайкане и аз като че ли предчувствах, че нещо зло ще ме сполети този ден, та постоянно гледах да видя из ранените брата си. Всички познати войници от 22-и полк ме гледаха някак си съжалително, като отбягваха всякакъв разговор с мен, докато най-после надвечер едни ми известиха, че брат ми бил ранен в главата с два куршума, други, че бил ранен в гърдите. Донесоха и Георги Коларов, тежко ранен в корема, като и той скри от мен самата истина, докато най-сетне отец Иван ми обади същински как стои работата с брата ми – че е паднал убит от неприятелски куршум близо до чифлика откъм морето, пронизан през гърдите. Тази грозна за мене новина бърже се потвърди и от други, та как съм прекарал тази гробна нощ, аз сам си зная. Плачех като дете и не можех да намеря място где да се спра. Тъй и осъмнах.
А докторите чак до 2 ч. след полунощ непрестанно работеха като превръзваха и спираха кръвта на ранените юнаци, всичко на брой 460 души, числящи се към 22-и, 13-и и 49-и полк…”

Да бъде вечна победната слава на българските и самоковските воини!
Поклон пред паметта на стотиците мъже от Самоков и околията, оставили кости за майка България на стотици километри от родния край!

Leave a Reply