140 години от Освобождението: храмът-костница край Сан Стефано

На 3 март се навършиха 140 години от освобождението на България от турско владичество. Днес, на 14 май, пък честваме и освобождението на Самоков в м. Кръста, където първи са се появили руските воини-освободители на 30 декември 1877 г. /11 януари 1878 г. по нов стил/. Както се знае, по традиция още от края на 19 в. освобождението на града ни се чества през пролетта, когато атмосферните условия в Самоков са много по-благоприятни. По случай юбилейната годишнина тук публикуваме малко известни факти за руски храм-костница /изграден и по-късно разрушен/ в селището Сан Стефано, където на 3 март е подписан мирният договор между Русия и Турция.

Днес Сан Стефано е елитен квартал в Истанбул, на Мраморно море, и се нарича Йешилкьой. Пет години след Освобождението, през 1883 г., султан Абдул Хамид Втори дава разрешение в Сан Стефано да бъде построен храм-паметник на руските и българските воини. По-късно, през 1898 г., е сключена сделката и теренът за строеж става собственост на Русия.
В Русия окончателният план на проекта прави арх. Базаров, но по проекта работи и арх. Суслов.
Участъкът бил ограден с висок каменен зид. Изграденият след това храм-паметник приличал на пирамидална кула. Широко стълбище водело към първото равнище. Входът бил украсен с полукръгли арки. Други две стълбища водели към второто равнище.
Импозантни колони поддържали камбанарията, където били монтирани 5 камбани. Камбанарията била от яркозелен камък, който на слънцето придавал фееричен вид на паметника.
Стените били изписани от руски майстори – петима випускници на Санктпетербургската императорска академия по изкуствата създали истински шедьоври. Вътре, в мемориала, били разположени 40 творби, 4 от които на външните врати. От вътрешните картини и икони 23 били по стените, а 17 на иконостаса.
В подземието били положени костите на руски воини и български опълченци.
Този внушителен по размери и рядък по красота монумент е осветен през 1899 г.
Храмът-паметник обаче съществува само около 15 години. На 2 август 1914 г. Турция подписва секретен договор с Германия и обявява всеобща мобилизация. Започва Първата световна война. На 2 ноември 1914 г. Русия обявява война на Турция. На 11 ноември в джамията „Султан Фатих” в Истанбул е обявено началото на джихад.
На 14 ноември 1914 г. православният храм-костница в Сан Стефано е взривен. В подготовка за този варварски акт турските власти решават събитието да бъде документирано на кинолента и сключват за целта договор с виенска фирма. По-късно решават обаче, че това е въпрос на национално самочувствие и натоварват с операторската мисия младия офицер от запаса Фуат Узкънай, който имал само бегла представа от кинотехника – вечер си изкарвал хляба, като въртял ръчката на един прожекционен апарат на нямо кино из салоните на Истанбул. Няколко часа преди взрива австрийците го научават горе-долу да снима.
Турците натъпкват храма с динамит, взривяват го, но той остава непоклатим. И така десет пъти го взривяват, докато камбанарията се наклонява.
Никой не знае каква е след това съдбата на картините, на църковната утвар, на камбаните и, разбира се – на костите на погиналите българи и руснаци. В продължение на години са извозвани останките на паметника. С част от строителните материали е укрепен насипът на близката жп линия, почти всичко останало отива за строежите на нови къщи в района.
Днес на мястото на мемориала цари пълно запустение. Местните избягват да ходят там, защото именно там са погребвани хора. Теренът е известен като „руският паметник”. Нищо никога там не е строено след това, въпреки че мястото е изключително престижно в многомилионния Истанбул – в тих квартал, близо до брега на морето.
Въз основа на откритото от изследователя Сергей Капустин сега се очаква Русия да направи постъпки за връщане на собствеността си върху това паметно място и за поставянето там на първо време поне на паметна плоча.

/При подготовката на публикацията са използвани материали, поместени в сп. „Родина” и в. „24 часа”/