При шопите в Казичене

Още с пристигането ни в Казичене откривам и разговарям с кмета Антон Владимиров, който ще се бори за втори мандат. В края на октомври ще се открие прекрасен дом – детска градина за 50 деца. Старото училище в скоро време ще се превърне в читалище със зрителски салон за 140 души, с репитиционна, фитнес и компютърни зали, библиотека и други помещения. Читалището носи името на Христо Ботев и е регистрирано през 1909 година. Село Казичене е в рамките на Столична община.
Фестивалът „Надиграване, надпяване и надсвирване”, в който взехме участие и ние от село Клисура, Самоковско, се провежда вече 11 години и е вписан в календара на читалищните мероприятия. Финансира се от Общинската администрация, Софийската община, от местни фирми и други икономически структури.
Тази година групите и съставите имаха удоволствието да се изявят на просторна солидна външна сцена. Построена е само за две седмици със спонсорството на хранителния концерн „Чипита-България” за производство на кроасани, бисквити и други сладости. Спонсорите бяха даже подсигурили за всеки изпълнител по един кроасан. Участниците получиха и по една тениска с емблемата на фестивала.
За двата дни, през които се проведе фестивалът, се изявиха състави от Дивотино, Панчарево, Клисура, Локорско, Драгоман, Лесново, Писарово, Хор „Елица” към Министерството на здравеопазването, Елшица, Доброплодно, Долна и Горна Малина, Бусманци, Долни Лозен, Желява, читалище „Райко Алексиев” – София, Григорево и други, както и, разбира се, формациите от Казичене. На техния детски танцов състав връчихме наградата на зрителите за представянето му на “Бобфест 2011”.
Журито под ръководството на доц. Красимир Петров – хореограф, и с членове Димитър Манов – хореограф, певиците от квартет „Славей” Лиляна Галевска и Светла Караджова, ще определи кои са били най-добрите гости на шопския празник.
Изпълненията на нашите жени от Клисура бяха изпращани с аплодисменти и с „Браво” не само от зрителите, но най-вече от журито.
Този фестивал е може би последният за тази година, богата на подобни прояви в села и градове. Радостното е, че се възраждат някогашните събори, сборове и празници, на които се демонстрира преклонението ни пред нашето народно творчество, преминало през столетията, за да стигне до днес. Традицията трябва да продължи и в бъдеще, за да ни има и да се говори за България.

Димитрина Божилова