Самоковско поклонение в Света гора

По случай 250-годишнината от написването на “История Славянобългарска” поклонническа делегация от Самоков, водена от кмета Владимир Георгиев, посети Света гора. Целта беше да се поклоним пред светите места, свързани с живота и делото на нашия земляк Отец Паисий, да се докоснем до атонския мир и да научим повече за самоковското присъствие – монашеско, зографско и дарителско, през вековете в тази света обител.
С благословението на българския патриарх и изключителното съдействие на Софийската света митрополия на 9 октомври делегацията стъпи на атонска земя и в продължение на четири дни я прекоси надлъж и шир.
Естествено, започнахме със Зографския манастир – тази крепост и светиня на българщината в продължение на повече от хиляда години. Манастирът е основан през Х век от трима български монаси – Мойсей, Аарон и Йоан, които били братя и произхождали от българския по това време град Охрид. Според преданието те са кръвни братя на българския цар Самуил.
Манастирът е преобразен през последните 5-6 години. Мащабните реставрационни дейности дават възможност да го видим в неговия първоначален блясък. Внушителната и същевременно фина византийска архитектура, сполучливо допълнена от българските строители с традиционно български елементи, го правят един от най-красивите манастири в Света гора.
Поклонихме се и се докоснахме до оригинала на Паисиевата “История славянобългарска”, която се пази в манастирската библиотека. Присъствахме на църковните служби и бдения и по традиция споделихме труда на монасите, като участвахме в приготвянето на манастирската зимнина.
Делегацията посети и Хилендарския манастир, където наведен над восъчна свещ Паисий е написал своята “История” и сложил началото на Българското възраждане. В полуразрушения след опустошителен пожар манастир – някога български, а сега сръбски, монасите ни посрещнаха дружелюбно и добронамерено, по съседски.
Посетихме столицата на монашеската република Карея, където отседнахме в скита “Св. Андрей”, обитаван някога от хиляда руски монаси. Законите в Света гора са такива, че когато умре последният монах в не гръцките манастир, тази обител става гръцка. Последният руски монах в “Св. Андрей” е починал през 1981 г. и сега скитът е гръцки и е подчинен на манастира “Ватопед”. Службата в огромната черква, построена в стила на руските храмове, се води на гръцки и руски език.
В Карея наехме микробус и посетихме и най-стария и най-престижен манастир в Света гора “Великата лавра”, където притворът на централната черква е изографисан от Захарий Зограф. Изпълни ни чувство на национална гордост, или по-скоро на самоковски патриотизъм, когато на входа на най-авторитетната черква в Света гора прочетохме написаното от самоковския майстор: “Настоящето направи ръката на Захари Христович, живописец самоковчанин, българин”. Явно това се е видяло недостатъчно на зографа, та с едри букви е написал “Самоков”.
Времето в Света гора минава бързо и не достига да се видят всички манастири и многобройните светини.
Искам да завърша с думите на един монах от Зографския манастир, който с болка сподели: “Защо самоковци пренебрегват и не посещават Света гора? Та тя е толкова много свързана с вашия град!”
Заслужава си човек да посети тези свети места. Те пречистват и преобразяват хората.

Христо Ярловски
Снимки: Георги Банчев