Нашенци прогониха злото в студиото на Ути

Годината е 1981-а. Една ентусиазирана, мечтателна и влюбена във фолклора жена – Надка Вучева, събира в читалището на Момин проход хора, които като нея са мераклии да се занимават с песни и танци. Ражда се ансамбълът, който днес наброява цели 70 души – мъже, жени и деца. Най-малка е 6-годишната Александрина Черешарова, а най-възрастна – 82-годишната Христина Николова. Ето как се потвърждава идеята за приемственост на поколенията.
Сега ръководителка е читалищната секретарка Бойка Кичукова. Тя е достойна наследничка на Надка, отишла си междувременно от този свят. Всички са единодушни в решението – ансамбълът да носи името „Надка Вучева”. Под това име и наследили себеотдаването на основателката, част от участниците в ансамбъла гостуваха на Ути в неговото тв предаване „Бързо, лесно, вкусно”.
Малко преди да ни поканят в студиото, успях да поговоря с Бойка, която ми разказа за обичая, с който ще се представят.
– Защо избрахте този обичай?
– В нашия ансамбъл всички пеят и играят. В цялата община това се прави само в Момин проход и Василица. Мъжете и момчетата се обличат като кукери (дервиши). Рано сутринта на Поклади те обикалят селото, накичени с много чанове, и вдигат с тях силен шум, за да уплашат злото. След това се събират на Ширината (така местните наричат мегдана, площада). Там вече се е стекло цялото село. Започват песни и хора около голям запален огън. Младите го прескачат и благославят: „Колкото искрици – толкова жълтици”!
– Виждала съм на други места да се палят факли. А вие?
– При нас се взимат лескови пръчки, цепват се на две и вътре се запълва със стиска слама. Запалва се сламата, а момчетата въртят пръчката, обикалят или прескачат огъня.
– Кой ви учи на тези неща?
– За обичаите питаме старите хора, нашите баби и дядовци. Основен музикант ни е Васил Харалампиев с гайдата.Той е и един от основателите на ансамбъла. Николай Иванов и Здравко Здравков също свирят на гайда, а Ивайло Кръстев е с тъпана. На Поклади жените пеят: „Севде ле, Севделинке, Дана вода налива, мари момиче убаво…” – на характерния двуглас. Докато те пеят, другите играят „на колан”…
– Къде отивате, след като се разиграе обичаят на площада?
– Всеки си отива в къщи. Жените са омесили баници със сирене, ложен, зелник, печено пиле, кисело зеле с кокал. Тези ястия са традиционни. От този ден започват и Великите пости, нарича се Простени поклади, Прошка. Младите ходят при старите, целуват им ръка и си казват: „Простено – прости!”
– Донесли сте и яйца…
– На Поклади се варят яйца. Пробиват се и с червен конец се завързват за една точилка. Започва се т. нар. ламкане. Децата с ръце на гърба се мъчат да лапнат някое яйце, докато двама души държат и люлеят точилката. Който пръв захапе, се смята за щастливец и късметлия. След това яйцата се махат, а конците се запалват и се гадае – колкото по-дълго горят, толкова по-дълго ще живее детето, което си е хванало яйцето.
– Виждам тук и много купи, медали, грамоти…
– Най-голямата ни награда получихме през 1997 г. в Унгария – Хердерова награда за европейско изкуство. Лично Алфред Копнер дойде в Момин проход, връчи ни наградата и 20 хил. марки. Имаме „Златна брадва”, „Златен и сребърен звънец” от Закопане, Полша. Имаме и първо, пето и шесто място на съборите в Копривщица. През 2009 г. ни вписаха в Първата листа на „Живи човешки съкровища” на ЮНЕСКО – за представянето на традиционната Василишка сватба. Участвали сме и в много други фестивали.
…Трябваше да влизаме вече в студиото. Това, което не успях да разпитам жените, го видях там, на живо. Първи своя танц със страховитите маски представиха най-младите кукерчета. Заедно с тях, също с маска, донесена специално за него, подскочи и Ути с пожеланието – ако има зъл дух в „Бързо, лесно, вкусно”, бързо да изчезва, за да може да се работи спокойно и с усмивка. Жените и момичетата пяха, а 69–годишната Петрушка Пашова – най-добрата кулинарка, показа на Ути и телевизионните зрители как се приготвят василишки зелник и точена торта. Имаше и погачи, баници, кексове, зелници, домашна ракийка (греяна), вино… Силно впечатление на Ути направиха десетината чифта ръчно плетени вълнени чорапи по стари модели…
Ще се приберат в Момин проход самодейците и ще започнат подготовката си за представяне на други обичаи и ритуали. Чакат ги нови фестивали и празници.
Заедно с хората от Момин проход при Ути се изяви и Васил Попов от Радуил. Той има школа за езда. Отглежда коне и с тях обслужва желаещите да се научат да яздат. Тези, които пък могат, правят преходи из Рила и се радват на нейните красоти. Със своите коне Васил ще участва в гонките по Тодоровден. Който желае, може да го намери бързо и лесно. Още с влизането в селото отдалеч се виждат домът му, голямата бяла стена с нарисувани коне и заградената кошара за неговите питомци.

Димитрина Божилова