С духовен маразъм* към Паисий

Иван Ненов

Точно преди 75 години – на 15.ІІ.1938 г. във в. „Зора” се появява публикацията на проф. Йордан Иванов „Родното място на отца Паисия се установява.” /Край на един продължителен спор./
Както е известно, най-същественото в приписката е, че е взета от Хилендарската кондика и в нея пише, че Лаврентий е дошълл с поклонници от Банско и е дарил „бащината си кукя” за метох на Хилендар. Логично е да се направи изводът, че там, където се намира бащината къща, там е и родното място на дарителя. А когато дарителят има брат – в случая Паисий – изводът е един – Паисий е роден в Банско.
Така поднесената версия изглежда убедителна и заради авторитета на учения, а и заради политическите интереси – нито педя земя да не се откъсва от България – тя се налага на българското общество. Единственият, който не е повярвал още в деня на публикацията, е бил проф. Васил Захариев, който в своите проучвания за живота и делото на основоположника на Самоковската иконописна школа Христо Димитров е знаел, че Христо Димитров на младини е бил заведен от вуйчовците си Лаврентий и Паисий – светогорски монаси – да се учи на иконопис. Проф. В. Захариев не е бил съгласен и заради това, че водач на групата, отишла в Света гора с научна цел, е бил самият той. Той е отговарял – натоварен от министъра на просвещението – за всичко донесено от Атон.
Когато групата се завръща – това е станало в началото на октомври 1937 г., проф. В. Захариев пише поверителен доклад до министъра на просвещението, в който детайлно и обстойно – ден по ден, писмено докладва с какво са се занимавали и кой от тримата /Васил Захариев, Николай Ростовцев и Михаил Ковачев/ какво е открил и снимал.
И вместо благодарствено писмо или поне съобщение, че е получил доклада, министърът му изпраща писмо с нареждания: „…да предадете в най-скоро време в Министерството копия от всички фотографски снимки, преписи и други ценни документи, донесени от Вас от Св. Гора” и „да не публикува в продължение на една година, считано от 1.ХІІ. т. г., нищо от онова, което е донесено от Св. Гора.” Това писмо носи дата 4 декември и както е видно, забраната е със задна дата.
Публикацията на Й. Иванов, по донесената му от М. Ковачев „приписка”, е направена 135 /сто тридесет и пет/ дни по-късно! Учудващо, нали! Защо нито един от нашите учени – историци, филолози, паисиеведи тогава не е попитал проф. Й. Иванов за какво са му били тези 135 дни бавене да публикува научното си откритие? Но ако тогава никому не е хрумнало да стори това, защо и днес нашите учени–паисиеведи не се попитат защо го е направил това авторът на „Български старини из Македония”, а и днес панически защитават неговата теза, че Паисий е роден в Банско! Ако към всичко това прибавим, че Й. Иванов е отказал да замине за Света гора, въпреки че преди това е дал съгласието си и изпраща на свое място асистента си Михаил Ковачев, то това допълнително ще ни наведе на мисълта какъв замисъл е имал въпросният учен.
/Идеята и спонсорирането да отиде научна група до Света гора е била на Христо Марков от с. Доспей – учител и автор на няколко книги, който още през 80-те години на 19 в., наред с Кузман Шапкарев, публикува в сборниците „Народни умотворения” преданията и легендите за цар Иван Шишман и който после заедно с Христо Семерджиев, който пък е банскалия по бащина линия, опонират на Веле Кралевски и на съчинената му през 20-те години на 20-и в. хипотеза, че Паисий Хилендарски е роден в пернишкото село Кралев дол./
Като прибавим и забраната, отправена към В. Захариев – тези 135 дни се явявят достатъчно време тогавашният министър на народното просвещение и видният наш учен и изследовател на българските старини в Атонските манастири спокойно да си свършат работата – да съчинят „приписка” и да използуват принципа „Една лъжа, повторена хиляда пъти – става истина”.
Днес от факсимилното издание на Хилендарската кондика е видно, че такава приписка няма.
Няма, както няма нито една дума или нещо, което да събуди асоциация в „История славянобългарска”, свързани с Банско, а от там и с родствената братска връзка с ктитора от Банско хаджи Вълчо. Въпреки това и днешните верни последователи на акад. Й. Иванов проявяват невероятен исторически стоицизъм към неговото „откритие”.
В епистоларния ми спор с проф. д-р Надежда Драгова тя подчертава: „…Лично аз, в книгите си за Паисий съм се осланяла винаги на неговите /на Й. Иванов/ публикации. Вие сте посочили, че и проф. Петър Динеков го следва. Вие ме помните като негова асистентка в Софийския университет. А и до днес имам несъкрушим пиетет към проф. Динеков. Имало ли е корист? У проф. Йордан Иванов е недопустима! Не само поради научния му и личностен морал…”
А в едно друго писмо: „Ревнувате ме, задето вярвам, че родното място на Паисий е Банско. На Вас ли да обяснявам колко безсмъртна е „първата любов”. Аз тръгнах спонтанно към тази постановка с доверие към любимите ми учители Йордан Иванов и Петър Динеков. Даже съм публикувала статия „Оцовата кукя во Банско”.”
Цитирайки извадки от тази лична кореспонденция с проф. Н. Драгова, ни най-малко искам да хвърля упрек върху нейната позиция и несъкрушимия й пиетет към учени от ранга на Й. Иванов и П. Динеков, но ще си позволя да припомня, че Юда е бил също любим ученик на Исус, както и останалите му ученици, но Юда е извършил предателството. А не е ли подмяната на родното място на Паисий също предателство! И чрез подмяната ли на родното място на първия български възрожденец Паисий Хилендарски ще доказваме на хората от Пиринския, Вардарския, Охридския, Солунския и прочие краища на древна България, че са българи!
Трябва ли да застанем на позицията на Тато, който във връзка с 200-годишнината на „История славянобългарска” заяви, че Паисий е македонец и който не верва, има много здраве от арменския поп. Нищо друго не остава на съвременните историци и паисиеведи освен да причислят и Тодор Живков към учените-откриватели, защото той, според един виц, наистина се е занимавал с „научна работа на младини – бил е преводач – превеждал е стадо овце от един баир на друг”.
Мнозина от днешните последователи на хипотезата на проф. Йордан Иванов смятат, че не е най-важен въпросът къде е роден Паисий Хилендарски, важното е, че него го има и той е написал „История славянобългарска”. Но това е отричане на родовата памет! А точно родовата памет е най-изчистеният вид предание, лишено от всякакъв фолклор и легендарност. И нали точно родовата памет на българина възкресява Паисий с Историята си!
Понеже няма как да попитам днес проф. Й. Иванов какво знае за своите предци – баща, дядо, прадядо, аз ще отправя този въпрос към проф. д-р Н. Драгова. В друго писмо тя ми пише: „Тук пристрастието ми /равностойно на Доспейското Ваше/ е, че съм родена и израснала в Раднево, че майка ми е от Арабаджиево /правнучка на поп Минчо/, че родът на баща ми е от Караджелий /днес Сърнево/ и върху старозагорския препис на „История славянобългарска” има приписка за минаването на султана през града в 1837 г., за което пък съществува родово предание, че моят прадядо – чичо Иван Драговичния се явил пред него и издействал пашата да им освободи завладяната мера…”
Моят въпрос към проф. д-р Н. Драгова е: Вярва ли тя в това родово предание и би ли се отрекла от него? Понеже въпросът има риторичен характер и знам какъв ще бъде отговорът, то аз тогава ще попитам: Да вярваме ли или можем да се усъмним в написаното до проф. В. Захариев от една от потомките на Зографския род – Надежда Гидикова: „Но не може да си представя некой да ми каже, че дядо ми Захари – син на Димитър Христович Доспевски Зограф, не ми е дядо. Дядо ми Захари да казва, че дядо му Христо Димитров от с. Доспей, не е сестрин син на Паисий Хилендарски. И може ли Димитър, син му, да не знае какво е говорил на сина си Захари?”
Със същата откровеност и убедителност и друг потомък на Зографския род /в. „Само-ков”, бр. 139, 1937 г./ – Атанас Захариев Доспевски, споделя: „Известно е на самоковци голямото семейство на Зографите, произхождащи също от с. Доспей. Пишущият тия редове съм понастоящем най-стария от това семейство. Относително връзките между това семейство и семейството на Отца Паисия съм слушал следващето от покойния ми баща Захарий Димитров Доспевски и неговите братя Николая и Ивана Дим. Доспевски. Тия родствени връзки са се състояли в това, че бащата на техния дядо, по баща Христо Димитров Зограф Доспееца – Димитър Николов, тоже зограф, е бил женен за една от сестрите на Отца Паисия по име Ена. Значи Отец Паисий е бил вуйчо на Христо Димитров Доспееца – Зографа. Това родство именно е станало причина Отец Паисий да земе съ себе си сестриния си син Христо да го заведе в Света гора и оттам да го изпрати въ Виена да усъвършенствува занаята си зографството, което първоначално учил при баща си…”
Ще завърша по-горе написаното отново с повтаряне на въпроса към проф. д-р Надежда Драгова: Ще се отречете ли от Вашата родова памет и оттам да отречете родовата памет на потомците на Зографите, както се е отрекал апостол Петър от Христос в Гетсиманската градина или ще целунете ръката на Юда, който го е предал? И още нещо, госпожо Драгова – Вие бяхте заслужено избрана за почетен председател на Националния организационен комитет за честването на 250-ата годишнина от създаването на „История славянобългарска”. В „разгара” на честването до г-н президента на Република България, под чийто патронаж се провеждаше то, беше изпратено отворено писмо, подписано от кмета на община Самоков, председателя на Общинския съвет и от пишещия тези редове като автор на книгите „Истината за родното място на Паисий Хилендарски” и „Самоковският препис на „История славянобългарска” /размисли и факти/. В писмото изтъквахме, че ние, българите, сме длъжници на преп. Паисий Хилендарски заради три исторически грешки на нашите учени – ПОДМЯНАТА НА РОДНОТО МУ МЯСТО, ОТНЕМАНЕТО НА 25 ГОДИНИ ОТ ЖИВОТА МУ И ЛОБНОТО МУ МЯСТО.
Ние не получихме отговор от г-н президента, нито от почетния председател, нито от председателя на Националния организационен комитет. Дали не заради финала на писмото: „Сега е времето и ваш дълг е да поправите тези грешки. Българският народ не бива повече да бъде заблуждаван, той трябва да знае истината за Паисий, защото историята не прощава никому. Тя наказва със забрава.”
А може би ще получим отговор!?