По повод на два филма на Българската национална телевизия искам за сетен път да кажа, че родното място на Паисий Хилендарски не е Банско, както [още…]
Излезе от печат книгата на Иван Ненов „Доближаване до истинската биография на Паисий Хилендарски. Носталгия и надежда”. Известният самоковски автор аргументира за пореден път становището [още…]
Ако пътуваш за Кюстендил и се отбиеш вляво, ще трябва да минеш по известния, наподобяващ кобилица, Кадин мост, за да влезеш в известното кюстендилско село [още…]
Отворено писмо до г-н Цанко Живков от Кралев дол във връзка със спора за родното място на Паисий Хилендарски Уважаеми г-н Цанко Живков, Започвам обръщението [още…]
Още веднъж за родното място на великия хилендарец Древната народна мъдрост „Когато фактите говорят, и боговете мълчат”, явно е неприложима към претенциите на пернишкото село [още…]
19 юни – Ден на преп. Паисий Хилендарски Най-после – 292 години след рождението на Паисий Хилендарски и 251 години след написването на „История славянобългарска“, [още…]
В Института за етнология и фолклористика с етнографски музей към БАН на 24 септември вечерта бе доста оживено. Водеха се приятни професионални разговори между колеги, [още…]
19 юни – Ден на преп. Паисий Хилендарски Най-голяма почит, отдадена в юбилейната 2012 г. към Паисий Хилендарски – за 290 години от рождението му [още…]
Иван Ненов Точно преди 75 години – на 15.ІІ.1938 г. във в. „Зора” се появява публикацията на проф. Йордан Иванов „Родното място на отца Паисия [още…]
Поради отсъствието на книжовен /т.е. нормиран, стандартен/ език в България през 18 век езикът на всеки ръкопис в една или друга степен, но неизбежно е [още…]
Почетната председателка на националния инициативен комитет за честване на 250-годишнината от написване на “История славянобългарска” на Паисий Хилендарски проф. Надежда Драгова участва в представянето на [още…]
Иван Ненов Не мога да кажа, че с интерес следя интервютата, статиите и другите медийни изяви на проф. Б. Димитров, директор на Националния исторически музей, [още…]
Запознаването ни с всеки нов извор на самоковски говор от 19 в. разкрива нови и подкрепя вече известните доказателства за съществените съвпадения между характерните диалектни [още…]
