Животът днес – „Всяко нещо е чудо…“

С Елена Илиева разговаря Яна Василева

Елена Илиева е омъжена. Има две деца – дъщеря на 6 и син на 2 години.

– Как минава един ваш ден?
– Тъй като в момента съм в отпуск по майчинство, денят ми е изцяло подчинен на грижи за децата и домакинството. Сутрин водя дъщеря ми на детска градина, после правя закуска на сина ми, играем, излизаме навън. Както за повечето жени – следва чистене, готвене, пране – банални неща, но все някой трябва да ги свърши. Следобед прибираме каката от градина, ходим на пазар, на разходка някъде и приготвям вечеря. Чакаме съпругът ми да се прибере от работа и вечеряме. Това е най-хубавото време от деня, защото всички сме заедно и е много весело. Всеки разказва какво му се е случило и планираме следващия ден.
– Какво пазарувате през деня?
– Всеки ден купувам плодове и зеленчуци, защото аз и децата ми ги обожаваме. Естествено, пазарувам и други неща, когато се налага, но в общи линии май основно купувам храна.
– Каква бе последната ви покупка за вас лично?
– Миналата седмица си купих козметика и бельо.
– Кой ви е най-големият проблем?
– Не мога да кажа, че имам някакъв голям проблем. Но всеки има за какво да се тревожи, аз също. Знам, че животът не е непременно безоблачен и розов… затова се радвам на „малките“ неща, както казват хората. Радвам се на времето, прекарано с децата ми, обичам дома си, обичам да гледам огъня в камината, обичам да сготвя вкусна вечеря и да сме заедно… И ако това за някой е малко, за мен е всичко. Тези неща ми помагат да преодолявам трудностите и проблемите.
– А проблемът на града и страната?
– Проблемите на града и на страната са много, те са известни на всеки. Не искам да повтарям всичко, което се изговори и изписа по медиите. Болката на хората е голяма. Гладът, безпаричието, безработицата, обезверените души – това са основните проблеми.
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– От стрес до стрес разликата е огромна. Притеснявам се ежедневно за много неща, но чак стресирана не съм.
– Кога за последно ходихте на гости?
– Вчера. Но като цяло хората вече не си ходят толкова по гости, както беше в моето детство. Спомням си големи, весели, шумни компании, много деца, игри до късно…
– С какви хора обичате да общувате?
– С оптимисти, но същевременно здраво стъпили на земята, интелигентни хора.
– Кое ви е любимото занимание?
– Много са – танци, готвене, да правя прически на дъщеря ми…
– Кога за последен път сте била на кино, театър, концерт или спортна среща?
– Вчера бях на концерт по случай Осми март.
– Гледате ли телевизия?
– Да. Обичам да гледам състезания – по ски, по танци, олимпиади, а също и криминални филми.
– Какво четете?
– Списания, книги по-рядко. Когато съм на работа, чета предимно юридическа литература.
– Добра случка, на която сте била свидетел?
– Виждала съм много хора да помагат на други – това са били малки, дребни жестове най-често, но нима добротата има размер…?!
– Правите ли планове за бъдещето?
– Да, постоянно. По принцип обичам да планирам нещата, за да се случват когато и както аз искам.
– Предложете нещо на читателите: съвет, любим девиз…?
– Има една мисъл на Алберт Айнщайн, която харесвам: „Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо“. Затова изживявайте пълноценно всеки ден, радвайте се, благодарете, оценявайте това, което имате, смейте се, бъдете оптимисти и вярвайте в своите чудеса!