Животът днес: „Направи живота си мечта, а мечтата – действителност“

С Георги Генадиев разговаря Делян Василев

Самоковецът Георги Генадиев е роден на емблематичната дата в родната история 10 ноември 1989 г. В момента живее с годеницата си в Благоевград.

– Как минава един ваш ден?
– Напуснах работа преди един месец и денят ми минава предимно в търсене на нова работа и в много редки случаи – с излизания с приятели.
– Какво пазарувате през деня?
– Най-често пазарувам неща за дома, като това включва храна или някои важни консумативи.
– Каква бе последната ви покупка за вас лично?
– Преди около седмица си купих риза.
– Кой ви е най-големият проблем?
– В момента – намирането на работа. Все още свиквам и с живота в Благоевград.
– А проблемът на града и страната?
– За Самоков и за страната проблемите са доста: висока безработица, особено сред младежите; много хора са с ниско образование; деградация на всяко следващо поколение, което не зачита никакви етични норми…
– Коя беше последната ви стресова ситуация?
– В работата, когато заверявах осигурителна книжка в НОИ.
– Кога за последно ходихте на гости?
– Преди около месец се събрахме цяла компания на гости на приятел и гледахме един много забавен турски филм – „Реджеп“.
– С какви хора обичате да общувате?
– Интересен въпрос… С хора, които знаят как да използват сивото си вещество в главата.
– Кое ви е любимото занимание?
– Гледането на автомобилни състезания, снукър и билярд.
– Кога за последен път сте били на кино, театър, концерт или спортна среща?
– Преди около седмица бях на баскетболния мач „Рилски спортист“ – „Лукойл Академик“ в зала „Арена Самоков“. А за театър – преди месец бях на постановката „Магбет“. Тази седмица пък ще гледам младежкия театър към НАТФИЗ.
– Гледате ли телевизия?
– Все по-рядко. Причината се крие в манипулативния характер на всяка медия и убеждаващата им комуникация относно дадено мнение. Поради това гледам само филми, спортни предавания, както и научнопопулярни програми като „Дискавъри“ и „Нешънъл Джиографик“.
– Какво четете?…
– В последните месеци нямах никакво време за книги и вестници, но почти всеки ден отварям интернет страницата на „Приятел“.
– Добра случка, на която сте били свидетел?
– Беше много отдавна в един хранителен магазин. Възрастна жена имаше нужда от помощ и един сравнително млад мъж й помогна. Няма да казвам как, но повечето читатели ще се досетят.
– Правите ли планове за бъдещето?
– Да, всеки ден. Човек трябва да се развива и да се стреми към постигането на съвършенство, поне доколкото е възможно.
– Предложете нещо на читателите…
– Направете живота си мечта, а мечтата – действителност.
Работа, работа, работа и… много труд!