
Преди година, навръх 6 май, градът ни бе разтърсен от драма, която по чудо се размина без жертви. Жена на средна възраст падна от Червения мост и оцеля благодарение на адекватната и бърза намеса на двама младежи – Емил Василев и Радослав Стоянов. Двамата приятели нагазиха смело в разбушувалите се пролетни води на Искъра и с риск за живота си извадиха жената. За гражданския си подвиг Емил и Радослав бяха наградени от управата на града ни.
Как се чувстват сега – година след този почти невероятен случай, какво си спомнят и какви изводи са си направили?
Двамата са неразделни, освен в случаите, когато разстоянието ги дели. Радослав в момента работи в Слънчев бряг, след като през зимата е бил пиколо в Боровец. Срещнахме се с Емил Василев, който бе любезен да сподели размислите си за разминалата се катастрофа.
„Не съм песимист, спомням си тази случка с усмивка, тъй като нещата се развиха благополучно. Всичко стана толкова бързо! В първия момент помислих, че е паднал някакъв предмет през парапета на моста, а впоследствие чух приятел да крещи: „Обадете се на 112!” и видях тялото на жена да изплува от другата страна на моста”, спомня си Емил.
„Тогава с Ради реагирахме светкавично и следвахме жената по западната стена на Искъра. Някъде срещу „Билла” скочихме от стената и навлязохме в ледените води на реката. Спомням си, че течението бе доста силно и насмалко щеше и мен да ме повлече. За щастие водата понесе жената право към мен. Хванах я здраво за ръката и започна истинската борба. Малко оставаше жената да изпадне в хипотермия, не можехме да разчитаме на нейната помощ при изваждането й. В този момент се подхлъзнах и ако не беше Радослав да ни хване и двамата, течението щеше да ни отнесе и кой знае какво щеше да се случи с нас… Помощта му не може да бъде оценена, няма да забравя този момент през целия си живот”, откровен бе младият герой.
Емил сподели още, че спасителните групи са реагирали светкавично – мигновено на мястото на инцидента са пристигнали екипи на „Спешна помощ”, Пожарната и полицията и са се погрижили за по-нататъшната безопасност на жената.
Момчето призна, че не познава жената, никой от нейното семейство не се е свързал след случая с него или с Радослав. Няма информация и какво е станало след това с тази жена, но й пожела чрез вестника да бъде здрава и подобни инциденти да я подминават занапред.
Емо си припомни и как е съобщил за нелепата случка на родителите си: „Когато се прибрах вкъщи, не разказах веднага за преживяванията си. Трябваха ми няколко часа да се свестя, да събера мислите си и да формулирам разказа си така, че да не ги стресирам прекалено. Естествено, те бяха доста притеснени”.
Младежът е благодарен на Общината за признанието. Довери, че с паричната премия от 200 лв. си е платил за един месец общежитието в София, а „плакетът е едно от най-ценните неща вкъщи”.
Емил сподели и какво се е променило в него: „Вече гледам на живота по различен начин, ценя го много повече след тази почти невероятна одисея. Надявам се повече хора да си направят подобни изводи, тъй като само за миг човек може да загуби всичко”!


Емил Василев Василев е роден на 28 юни 1991 г. Завършил е СОУ „Отец Паисий”. В момента е студент първа година в Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски” в столицата, специалност „Разработване на полезни изкопаеми”. Има брат. Тренирал е футбол и баскетбол, в момента участва в студентския баскетболен отбор. С юношите-баскетболисти на „Рилски спортист” става шампион във Варна. Носител е на много медали от други състезания.
Радослав Боянов Стоянов е роден на 29 октомври 1990 г. Завършил е СОУ „Отец Паисий”. Работи по родното Черноморие. Има двама братя и сестра. Тренирал е футбол, ски бягане, лека атлетика. Най-голямото му постижение е второ място в бягането на 2 км на държавния шампионат в зала „Фестивална”.
Делян Василев

+ There are no comments
Add yours