Защо не сте безразлични и към себе си!?

Не съм сигурна на какво се дължи незаинтересоваността на мнозинството хора от култура, изкуство, дори донякъде и от история, защото всичко е малко или много свързано. И добре, всеки индивид има своите влечения, интереси, предпочитания към дадено нещо или неща, но това не означава, че съществува само онова, което го вълнува.
Пиша по повод поредното мое възмущение от самоковските граждани и безразличието им, въпреки че не мога да кажа, че всички са такива. Тези дни, привечер, минавайки покрай читалище-паметник „Отец Паисий-1859 г.”, ми направи впечатление, че две деца, може би около десетинагодишни, ритат топка в градинката между сградите на музея и читалището. Наистина приятно и спокойно място. Но въпросът е друг, няма значение дали си играят там или в самата детска площадката до музея, а какво правят всъщност.
Стоейки точно зад читалището, за врата им служеше самото то. Седнах умишлено на една пейка за няколко минути и излишно е да споменавам, че десетки пъти топката беше запращана на различни места по сградата, която не е футболна врата, а културен паметник! Паметник, който е на 154 години и трябва да се съхранява, а не да се руши – отвътре или отвън.
И все пак къде са родителите на тези деца, че допускат това!? Къде е домашното възпитание!? Не децата са виновни, защото възрастните, макар че се предполага, че са по-разумни и за пример, по нищо не се различават в отношението си със сигурност не само към тази сграда.
Мина полицай, видя тези деца, навярно е наясно и каква всъщност е сградата, какво представлява за града ни, каква културна и историческа стойност има, но не им направи забележка. Възрастни хора подминаваха с безразличие и разходките или приказките им по пейките бяха по-важни.
А ако някой си позволи да каже и дума, откъде накъде ще прави забележка и какво толкова се е случило… Безобразие! Питам аз, защо не сте така безразлични към себе си или към нещо, което пряко ви засяга, уважаеми съграждани!?

Зоя Станкова