А после се чудим защо нямаме единство поне по най-важните въпроси…

Провокиран съм да напиша редовете по-долу от липсата на историческа памет и значимо отразяване и честване на важни събития от нашата история, довели до съществуването на съвременната ни държава. Още повече, че преди няколко дни излезе едно проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, поръчано от фондация „Конрад Аденауер”, което показа тоталната липса на познания за основни исторически събития от по-младото поколение, а и не само от него.
Месец септември е изпъстрен от много събития, две от които са особено значими в нашата история – Съединението на Княжество България с т. нар. Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и обявяването на независимостта на България на 22 септември 1908 г. Това са изключително български събития, постигнати изцяло благодарение на патриотизма и решителността на тогавашните наши държавници. Без външна намеса и въпреки Великите сили. И най-вече на Русия, която е твърдо против Съединението. Последиците от което водят до Сръбско-българската война и последвалата абдикация на княз Александър Батенберг.
Второто важно събитие – от 22 септември 1908 г., е изключително постижение на българската дипломация, която, използвайки противоречията на Австро-Унгария и Русия, а дори и личната неприязън между външните им министри граф фон Ерентал и Изволски, се споразумява с Австро-Унгария да нарушат съвместно договора от Берлинския конгрес, като Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина, а България обявява своята независимост и престава да е васал на Високата порта.
Всичко това е съпроводено от сериозна дипломатическа подготовка, като е преценен най-важният момент. Това са две особено актуални събития на фона на нашата съвременна действителност, когато е необходимо единство на нацията по важните въпроси.
Поучително е честването на тези дати. За съжаление, в нашия град това не се случва. Нямам спомен по някакъв начин в Самоков да беше отбелязано Съединението, а 22 септември, Денят на независимостта, бе честван повече от скромно пред Дома на армията /чест прави все пак на организаторите на това начинание, защото иначе нямаше да има нищо на тази така важна дата/. Липсваха общинското ръководство в лицето на представители на администрацията и Общинския съвет, нямаше и представители на местни медии. Според организаторите до общинските ръководители са били изпратени покани. Но тук резонният въпрос е не са ли те, общинските ръководители, тези, които трябва да са движещата сила, моторът на всичко това, на честването на този ден?! Каква е и ролята на културните институции на територията на нашата община, още повече, че имаме значима местна история и исторически обекти в нашия град? Има ли синхрон при отбелязването на такива събития между Общината и различните организации? Не трябва ли в някаква степен точно честването на такива събития да повишава познанията по важни исторически въпроси на по-младото поколение?

Васил Зашкев